— Където е Бабел — рече Гидеон, — там е веселбата.
Сашенка харесваше „Конармия“ и се възхищаваше на неговия начин на мислене.
— Бабел е нашият Мопасан — каза тя на Ваня, когато съпругът й се приближи, но той само сви рамене и се върна в кабинета си. Сашенка с Карло на ръце стоеше до музикантите и припяваше, а мъжете се правеха, че пеят само за нея. Снежанка, прегърнала неизменната си възглавничка, в розова официална рокля, танцуваше из стаята.
Докато бандитската песен се носеше над дачата, гостите на Сашенка — писатели в торбести ленени костюми, мустакати партийни другари в бели рубашки, фуражки и широки панталони, летец в униформа (един от „орлите“ на Сталин), актриси, ухаещи на френски парфюми, в копринени рокли с дълбоки деколтета ала Чиапарели — говореха и пееха, пушеха и флиртуваха. Първи май започваше с парада на Червения площад и завършваше със съветски гуляй отгоре-надолу. Някъде дори другарят Сталин със съратниците си от правителството вдигаха тостове за революцията. Ваня веднъж беше казал на Сашенка, че зад мавзолея на Червения площад имало малка стая, където се сервират питиета и закуски, след което всички обядват у маршал Ворошилов, а после до зори гуляят в някоя дача из околността.
Леко замаяна от шампанското и все пак напрегната и въодушевена, Сашенка излезе в градината и легна на хамака между две разклонени ябълкови дървета. Тананикаше си песните, докато наблюдаваше децата си.
— Сашенка — повика я Каролина. На вид изглеждаше суха, сериозна и сдържана жена, но вътрешно беше чувствителна и много обичаше децата. — Не е ли време децата да спят? Карло е уморен. Той е още много малък.
Сашенка погледна към Карло — той, в синя пижамка с изрисувани съветски самолети, седеше в креслото и гледаше музикантите с премрежен поглед. Чичо Гидеон акомпанираше на Снежанка на баяна, подвиквайки:
— Браво, Възглавничке! Ура!
— Възглавничката ми, възглавничката ми танцува с чичо Гидеон — пееше момиченцето, потопило се в някакъв свой свят. — Гиди-гуш, гиди-гуш, гиди, гиди-оп!
— Благодаря, Каролина — отговори Сашенка. — Нека Карло остане още малко. Децата толкова се забавляват.
Отдавна беше минал часът, когато си лягаха, но когато пораснат, ще могат да се похвалят: „Виждали сме как Утьосов и Цфасман пеят заедно бандитски песни! Да, през 1939 година, след великия пробив, след колективизацията и дългите години на борба те пяха на нашата дача!“
Тя се поздрави за успеха на своята вечеринка. Защо всички дойдоха в дома й? Дали защото издаваше списание? Тя беше „съветска жена от сферата на културата“, известна със своята принципност, с верността си към партията. Нима са дошли заради това, че мъжете я намират привлекателна? „Никога около мен не е имало такава суета“, мислеше си тя, доволна, че е облякла бялата ленена рокля, която подчертаваше загорелите й рамене. Разбира се, и властта на мъжа й привличаше гостите. Всички писатели се впечатляваха от това!
В този момент хамакът се залюля толкова силно, че тя едва не изпадна от него.
— Ето къде била редакторката на списание „Советская женшчина“ — чу се зад гърба й закачлив глас.
— Изкарахте ми ума, като се прокраднахте така зад мен — засмя се тя и се обърна да види кой я е стреснал. — Отнасяйте се към редакторката с уважение, достойно за съветския човек! Кой сте вие, всъщност? — попита Сашенка и се надигна, приятно замаяна от шампанското.
— Не съм поканен — отвърна мъжът, — но аз все пак дойдох. Чувал съм за вашите приеми. Тук са всички. Или почти всички.
— Искате да кажете, че винаги забравям да ви поканя.
— Точно така, но не е лесно да получите съгласието ми.
— Не правите впечатление на твърде скромен. Нито на трудно достъпен. — Тя беше доволна, че си е сложила парфюм „Коти“. — Защо тогава сте тук?
— Познайте от три пъти кой съм.
— Минен инженер от Сталино?
— Не познахте.
— Летец, един от сталинските соколи?
— Не. Последен шанс.
— Вие сте важен апаратчик от Томск?
— Вие ме измъчвате — прошепна той.
— Добре, тогава — предаде се Сашенка. — Вие сте писателят Беня Голден. Моят непослушен чичо Гидеон каза, че ви е поканил. А вие знаете ли, че харесвам вашите испански разкази?
— О, благодаря много — каза той на английски с американски акцент. — Винаги съм искал да напиша материал за списанието „Советская женшчина“. Това е една от мечтите на живота ми.
— Вие ми се присмивате — въздъхна тя, давайки си сметка, че й харесва да разговоря с този странен мъж. — Но наистина имаме нужда от материал как да приготвяме шоколадови торти и бонбони — вкусни и полезни лакомства за семействата на трудещите се. Или ако това не ви вдъхновява, напишете хиляда думи за парфюма „Красная Москва“, произведен от козметичния тръст на другарката Полина Молотова. Не се смейте, говоря сериозно.