— Не бих се осмелил. В наше време никой не би се смял, без да се замисли, когато става дума за парфюма на другарката Полина, който, както знае всяка съветска жена, е революция в областта на парфюмерията.
— Вие обикновено пишете за войната — отбеляза Сашенка. — Как ви се струва, ще може ли този път Беня Голден да се справи с една наистина сериозна тема?
— Вашите теми са впечатляващо сериозни, другарко редактор — отвърна Беня Голден. — Вярвам, че няма да се подигравате на един клет драскач.
— Клет драскач, как не. Вашите разкази се продават в доста добри тиражи.
Настъпи мълчание.
— Трябва ли да стоя тук като пън — попита Беня, сменяйки темата, — или мога да седна до вас?
— Разбира се.
Сашенка му направи място на хамака. Беня беше облечен в бял костюм с много широки панталони и я гледаше напрегнато изпод ниските вежди над сините си очи с жълти точици. Русата му коса оредяваше. В розовия сумрак тя забеляза, че има дълги мигли като на момиче. Сашенка знаеше, че той е евреин от Галиция, която сега принадлежеше на Полша. Спомни си думите на майка си, че галицийците били празноглавци и мошеници, по-лоши от литовците, което Ариадна безспорно знаеше от личен опит. „Не съм сигурна, че го харесвам, неочаквано си помисли тя, в него има нещо безочливо.“
Усети скованост в движенията си, когато му направи място на хамака, и се подразни от начина, по който той се настани до нея. Беня Голден наруши уединението й, а близостта му я накара да се разтрепери.
— Имам идея за нашата статия — каза Беня. — Например „Благотворното, но развращаващо влияние на парфюма „Красная Москва“ и на чорапите на московската шивашка фабрика върху ударничките и стахановките от металодобивните заводи в Магнитогорск“.
Той се разсмя и Сашенка си помисли, че сигурно е пиян, щом говори такива нелепи и опасни неща.
— Не ми харесва твърде тази идея — отбеляза тя хладно и стана, като разлюля хамака.
— Сега вие се държите като важна съветска матрона.
Той си запали цигара.
— В собствения си дом ще се държа както си искам. А пък това беше една съвсем несъветска еснафска шега. Мисля, че е най-добре да си вървите.
Тя се втурна към къщата, разтреперана от ярост. Само за миг се отпусна, замаяна от неговата слава, от присъствието му в дома й, но болшевишкото й съзнание я отрезви и извади от объркването. По случайност ли се намираше тук този надменен циник, или някой го беше изпратил да я провокира с еснафски шеги, които можеха да погубят и нея, и семейството й? Защо толкова я вбеси пиянската му безцеремонност и нахалното му флиртуване? Нима не знае какъв пост заема мъжът й? Тревогата за крехкото й щастие още повече усилваше нейното безпокойство.
После, след като пристъпи от мрака в светлината на къщата, Сашенка видя Карло, заспал на голямото кресло до пианото. Беше очарователен, чипото му носле и затворените очички бяха толкова трогателни. Снежанка седеше на коленете на чичо Гидеон, като се опитваше да напъха в устата си ъглите на своята розова възглавничка, докато той говореше с Утьосов за новия филм на Айзенщайн, „Александър Невски“. Приятелката на Гидеон, самата почти дете, седеше до него на дивана и с широко отворени очи слушаше шумните разсъждения на мъжете.
— Чичо Гидеон? — строго се обърна към него Сашенка.
— Загазих ли нещо? — отвърна той, преструвайки се на изплашен.
— Не ми харесва вашият приятел Голден. Искам да си отиде. — Сашенка вдигна Карло на ръце и внимателно го целуна по челото, за да не го събуди.
— Хайде, Снежанке. Време е за лягане.
Каролина веднага се появи на вратата и й направи знак.
— Не искам да си лягам! Няма да си лягам — развика се Снежанка. — Аз си играя с чичо Гидеон.
Гидеон се плесна по коляното.
— Дори аз си лягах навреме, когато бях малък!
Сашенка изведнъж почувства умора от празненството и гостите.
— Недей да се глезиш, Снежанке — каза тя. — Вие днес получихте такива прекрасни подаръци. Позволихме ви да си поиграете, но вече е късно и вие сте уморени.
— Не съм уморена, ти си глупава, искам да се гушна и при чичо Ираклий! — Снежанка тропна с крак и се направи на много сърдита, от което Сашенка едва не се разсмя.
От гостната се виждаше част от кабинета на Ваня. Вървейки натам, Сашенка зърна къдравата посивяваща глава и едрите гърди на съпруга си. Той още беше със сините си панталони, но вече беше облякъл любимата си бродирана рубашка.