— Сгафих с другарката редактор. Тя съвсем не прилича на Душечка — призна Беня, спомняйки си Чеховата героиня — и никак не е лекомислена. Нямах представа, че е толкова необикновена. Щастлив ли е бракът й?
— Ама че си идиот! Първо, тя е жена на Иван Палицин, драги ми Беня, и, второ, никога не е поглеждала друг мъж! Той е първата й любов и оттогава са заедно. Какво направи, по задника ли я ощипа, или й каза, че маршал Ворошилов е тъпак?
Беня за миг замълча.
— И двете — призна той.
— Ти си полски негодник, нехранимайко.
— Гидеон, каква е разликата между негодник и нехранимайко?
— Негодникът винаги си разлива питието върху нехранимайкото.
— И аз кой съм?
— И двете! — отсече Гидеон и се разсмя.
— Работата е там, че нямам работа — оплака се Беня. — Отдавна не съм писал нищо. Това, разбира се, всички го знаят. Аз наистина имам нужда да ми поръча материал за списанието си.
— Статия за какво? Как да се организира маскен бал за работници, празнуващи изпълнението на петилетката ли? Нямаш ли срама? — укори го Гидеон.
— Защо я ядосах? — мърмореше Беня. — Защо никога не мога да си държа езика зад зъбите? Ти ме притесни, Гидеон. Нали няма да ме издаде?
— Нямам представа, Беня. Органите и партията са навсякъде. В такива семейства трябва да се държиш по друг начин. Тя само наглед е кротка.
— Тъкмо затова дойдох. Искам да усетя и разбера какво ги движи хората на властта и силата. А тази Венера с тайнствените надменни сиви очи е в самия център.
— А, разбирам. Ти искаш да разбереш същността на нашето време и да напишеш „Човешка комедия“ или „Война и мир“ за нашата революция, а главна героиня ще бъде нашата принцеса Сашенка от имението на „Болшая Морская“, така ли? Всички писатели са от един дол дренки. Животът на моята племенница е интересно зрелище, така ли?
— Ами, става за роман, трябва да призная. Срещал съм се с всякакви — маршали, членове на Политбюро, чекисти. Някои убийци са нежни като мимози; други са черни като катран. В дома на Горки се запознах със зловещия Ягода, а веднъж на морския бряг свирих на китара с ненормалния убиец Ежов. — Беня вече не се усмихваше. Той тревожно се взираше в Гидеон. — Но месомелачката свърши, нали?
— Другарят Сталин казва, че чистките са приключили, а кой съм аз, че да не му вярвам? — отвърна Гидеон, който вече говореше шепнешком. — Мислиш ли, че щях да оцелея толкова дълго, ако задавах такива глупави въпроси? Аз? С моя произход? Аз постъпвам както трябва — официално признат за едноличник, се утешавам с пиене и женска плът. Последните три години прекарах в очакване да се почука на вратата ми, но засега не ме закачат.
— Кой не те закача? Другарят Сталин, разбира се, не е знаел какво става, нали? Сигурно Ежов и чекистите са безчинствали, нали? Сега Ежов го няма и добрият Берия спря месомелачката. Слава Богу, другарят Сталин отново държи нещата под контрол.
Гидеон усети полъха на страх. Макар да се смяташе за редови журналист, той както повечето известни писатели — самият Беня, Шолохов, Пастернак, Бабел, дори Манделщам преди да го приберат — прославяше Сталин и гласуваше за най-тежкото наказание за враговете на народа. На събранията на Съюза на писателите той вдигаше ръка и гласуваше за разстрела на Зиновиев, Бухарин, маршал Тухачевски: „Да бъдат застреляни като бесни кучета!“, настояваше заедно с всички други, както и Беня Голден. Дори сега съзнаваше, че не бива да обсъжда такива чувствителни въпроси с този сприхав Беня. Той го придърпа толкова близо, че брадата му погъделичка ухото на Беня.
— Ежов никога не е бил сам! — промърмори той. — Заповедите са идвали от горе…
— От горе? За кого говориш?…
— Не си струва да пишеш книга за органите и да дразниш племенницата ми за комсомолските пасти и торти! Беня, трябва да се пише за нещо, което да се харесва. Тръгваме за Переделкино — Фадеев организира прием и ще раздава служби в Съюза на писателите, затова този път бъди по-любезен и повече не се навъртай насам, ако искаш отново да работиш!
— Прав си. Да се сбогувам ли със Сашенка?
— Искаш ли ритник в топките? Аз ще докарам колата и ще прибера моето момиче. Ще кажа на тази палавата лисичка, че си тръгваме.
Докато потегляха, два черни буика пристигнаха и спряха на алеята.
— Това ли са грузинците? — просъска Беня от задната седалка към Гидеон.
Маша седеше мълчалива отпред и пушеше.
— Не се обръщай — изръмжа Гидеон, — или ще ни надупчат на решето. — Той натисна педала, гумите изсвистяха и колата рязко потегли.
5
Вечеринката свърши. Пълната луна хвърляше млечна светлина върху топлия мрак. Мендел, който палеше цигара от цигара и звучно кашляше, и Сатинов — и двамата работеха на Стария площад — говореха за създаването на нови кадри в машинно-тракторните станции. Сашенка и Ваня започнаха да разтребват.