„Като се изключи неловката сцена с Беня Голден, вечерта мина чудесно“, мислеше си Сашенка. В полумрака се появи бледа гола фигурка.
— Маменце, не мога да заспя — рече Снежанка, развявайки толкова войнствено възглавничката, че Сатинов прихна да се смее.
Сашенка почувства прилив на нежност. Не можа да се сдържи и прегърна дъщеря си, може би спомняйки си студенината на собствената си майка. Но истината беше, че винаги се радваше да я види.
— Ела да те гушна! После обратно в кревата. Не я глезете, особено ти, Ираклий!
Снежанка се стрелна в ръцете на Сашенка.
— Това ангелче никога ли няма да си легне? — изръмжа Ваня.
— Мамо, трябва да ти кажа нещо.
— Какво, миличко?
— Възглавничка ме събуди, за да предам на Ираклий едно съобщение!
— Прошепни му го бързо и обратно в леглото, иначе татенцето ще се разсърди.
— Много ще се разсърди! — обади се Ваня, който ги прегърна и двете, целуна Сашенка, която се притискаше в бузката на Снежанка.
— Маменце, какво правят тези призраци в градината? — попита Снежанка, надничайки над рамото на майка си.
Сашенка се обърна и се вгледа през прозореца.
„Призраците“, четирима късо подстригани млади мъже в бели костюми, вървяха към верандата.
— Комунистически привет, другарю Палицин — поздрави единият. В същото време в кабинета на Ваня иззвъня телефонът, който беше свързан директно с Кремъл, чийто звук беше по-силен и отличим.
След малко Ваня се върна, леко свъсил чело. Той се приближи до Сатинов.
— Ираклий, това беше твоят приятел, другарят Игнатишвили.
Сашенка знаеше, че Игнатишвили беше началник на отдел на НКВД, който отговаряше за вилите на членовете на Политбюро и за снабдяването им.
— Каза, че идва с няколко души. Ще ни трябва нещо от грузинската кухня…
Сатинов вдигна глава.
— Да, той каза, че може да дойде. Кого води още?
— Каза, че е с грузински приятели.
— Грузинска кухня? — озадачи се Сашенка. — Още е полунощ. Разум!
Шофьорът се появи, леко поклащайки се.
— Можеш ли да караш?
Разум беше в такава фаза на напиване, позната само на руснаците: толкова пиян, че беше почти трезв.
— Винаги готов, другарко Сашенка — оригна се той шумно.
— Ще се обадя в „Арагви“ — предложи Сатинов, насочвайки се към телефона в кабинета. Ресторантът се намираше на улица „Горки“.
— Другарю Разум, бързо в Москва, в ресторант „Арагви“ и докарай някакви грузински ястия. Изчезвай!
Разум скочи от верандата, олюля се, едва не падна, изправи се и тръгна към колата.
— Чакай! — извика Сатинов. — Игнатишвили ще донесе нещо. Той има най-добрата храна в Москва. Настъпи пауза, Сатинов и Ваня се спогледаха с младите мъже в бели костюми, които пазеха до портата, а луната ги обливаше в сребриста светлина.
— Кой идва, маменце? — наруши тишината Снежанка.
— Тихо, Воля! В леглото веднага! — обади се баща й и я стрелна с очи. Той я наричаше по име, когато беше много сериозен. — Сашенка, това дете трябва да бъде научено на дисциплина…
— С кого, мислиш, идва? — попита тя Ваня, едва сега леко разтревожена.
— Може би с Лаврентий Павлович…
— Аз мисля да си тръгвам. Беше чудесна вечер — каза Мендел, чиято жена и дъщеря отдавна вече бяха си отишли. Сашенка отбеляза, че той е един от малцината ръководни другари, които продължават да носят неподходящ буржоазен костюм с вратовръзка и никога не облича сталинска куртка. Мендел извади кутийка с хапчета и сложи таблетка нитроглицерин под езика. — Ще си извикам шофьора — промърмори той. — Не ги понасям тези шумни грузинци с вечните им наздравици! Ух! Закъснях!
Пред портата спря конвой от коли, мощните им фарове осветиха в зелено и червено пъстрата градина. Облак прах се вдигна към звездното небе и почти достигна луната. Призраците в бели костюми отвориха портата и пуснаха вътре няколко черни линкълна и един нов зис.
Отвътре се чуваха звуците на пианото, от близката дача долиташе смях. Сашенка видя как от колата излиза светлокос мъж със спортна фигура в познатата синя униформа с червени лампази.
Сатинов се провикна на грузински:
— Гамарджоба!
И на руски:
— Това е Игнатишвили, той носи храна!
Сашенка видя, че Игнатишвили държеше каса вино. На портата, сякаш от никъде, се появиха охранители в сини униформи.
— Заповядайте, другари — покани ги Сашенка. — Сатинов каза, че може да дойдете.