Когато Сашенка мина напред с протегната ръка, за да посрещне новите гости, присвитите очи на Игнатишвили предупредително проблеснаха в мрака и тя изведнъж замръзна на мястото си.
6
Лаврентий Берия, кръглолик и смугъл, в торбести бели панталони и бродирана грузинска риза, носеше още един кашон, пълен с ядене. Сашенка знаеше, че Берия беше новият народен комисар на вътрешните работи.
— Лаврентий Павлович! Добре дошли! — Ваня слезе от верандата да посрещне гостите. — Нека ви помогна…
— Аз ще ги внеса, не се притеснявай — каза Берия и погледна зад рамото си.
Сашенка забеляза как Ваня се скова от напрежение, звуците на нощта утихнаха и при съседите секнаха пеенето и звънът на чаши.
Сякаш паметник бе слязъл от постамента в градината им.
В подножието на стълбата се появи самият Сталин в бяла лятна куртка, широки панталони и леки кафяви ботуши, обшити с червен конец. Котешкото му почти азиатско лице беше зачервено, усмихвайки се, той продължаваше да си тананика на грузински. И луната като че ли отразяваше излъчващата се от него светлина.
— Научихме, че другарят Сатинов отива на гости у другаря Палицин — заговори Сталин с мек грузински акцент, усмихвайки се под мустак като палав сатир. — После научихме, че е поканен и другарят Игнатишвили. Другарят Берия призна, че и той е поканен. Това означаваше, че само другарят Сталин не е поканен, а другарят Сталин искаше да си поговори с другаря Сатинов. Затова се обърнах към моите другари, като признах, че не познавам другаря Палицин достатъчно добре, за да му отида на гости без покана. „Хайде да подложим въпроса на гласуване“, предложих аз. Гласуването завърши в моя полза и другарите решиха, че могат да поканят и мен. Но аз идвам на собствен риск. Няма да ви се разсърдя, другари домакини, ако ме пратите обратно у дома. Но ние носим вино и грузински деликатеси. Другари, къде е масата?
Сатинов пристъпи напред.
— Другарю Сталин, вие вече малко познавате другаря Палицин — заговори Сатинов, — а това е неговата съпруга Сашенка, която може би помните…
— Заповядайте, другарю Сталин, за нас е такава чест — Сашенка най-после си възвърна гласа. Изпита ужасяващо и толкова неболшевишко желание да направи реверанс, както беше свикнала да прави в „Смолни“ пред портрета на императрицата. Не си спомняше как е слязла по стъпалата в градината, как се е приближила до Сталин — той беше по-нисък, по-възрастен, още по-уморен, откакто го помнеше, с нездрав цвят на лицето. Лявата му ръка стоеше вдървена. Забеляза, че има леко шкембенце, а джобовете на куртката му са грубо закърпени. Помисли си, че великите хора не обръщат внимание на подобни дреболии.
Сталин сякаш се наслаждаваше на произведения ефект. Той взе ръката й и я целуна по стара грузинска традиция, като я гледаше право в очите със своите меденозлатисти очи.
— Другарко Полярна лисица, роклята ви е прекрасна.
„Той си спомня моя стар партиен псевдоним от Петроград! Каква памет! Това е толкова вълнуващо!“ — объркана, си помисли тя.
— Много добре е, че вие и вашето списание учите съветските жени на изкуството добре да се обличат. Роклята ви е много хубава — продължи той, изкачвайки стъпалата.
— Благодаря, другарю Сталин — Тя премълча, че роклята е купена в чужбина.
— Поне веднъж, другари, партията да назначи правилния човек на правилния пост… — Сталин се засмя, засмяха се и другите, дори и Мендел.
— Елате при нас, другарю Сатинов и другарю Палицин. И ти, другарю Мендел — Сашенка забеляза, че Сталин леко неприязнено се отнася към мрачния Мендел.
Минавайки покрай Палицин, Берия приятелски го бодна в корема.
— Радвам се да те видя, Ваня. — Той цъкна с език. — Спокойно ли е всичко? Наред ли са нещата?
— Напълно. Добре дошли в дома ми, Лаврентий Павлович!
— Какво ще кажеш за мача? „Спартак“ трябва да получат урок и ако нашите нападатели не играят по-добре следващия път, ще им одера кожата! — Берия радостно плесна с ръце. — Ще дойдеш ли утре да играеш баскетбол в моя отбор? Мачът е с охраната на Ворошилов.
— Непременно ще дойда, Лаврентий Павлович.
Сашенка знаеше, че мъжът й се възхищава от Берия, който работеше като вол. Той беше млад, кръглото му лице изглеждаше гладко, без нито една бръчка.
— Може ли да седна тук? — попита скромно Сталин, сочейки масата.
— Разбира се, другарю Сталин, където желаете — покани го стопанката.
Другарят Игнатишвили подреди храната на масата и Сашенка се пресегна за бутилката с вино.
— Дайте да я отворя — предложи Сталин и напълни чашите с гъсто червено вино. Изправи се, за да си сервира от бобената салата, агнешкия шиш и пилешкото сациви, и отново седна на мястото си. Игнатишвили, рус красавец в добре скроена униформа с широки рамене на атлет, се надвеси над Сталин, докато също си слагаше храна в чинията. И двамата седнаха и започнаха да ядат — Игнатишвили хапваше малко преди Сталин, защото трябваше да пробва от ястията, от които ще яде вождът.