— Другарю Сатинов — тихо каза Сталин, като посочи стола до себе си, от другата му страна седеше Берия, Игнатишвили, Ваня и Мендел.
— Лаврентий Павлович, кой ще е тамада? — обърна се Сталин към Берия.
— Другарят Сатинов е истински майстор на тостовете! — отговори Берия.
Сатинов стана, вдигнал чаша във формата на рог с грузинско вино, и каза първия си тост.
— За другаря Сталин, който ни преведе през толкова трудности до бляскавата победа!
— Може да се измисли и нещо по-оригинално! — пошегува се Сталин, но всички присъстващи станаха прави и пиха за него.
— За другаря Сталин!
— Пак ли за него? — възрази Сталин. Гласът му беше изненадващо мек и висок. — Нека аз вдигна тост — за Ленин!
Последваха и други наздравици — за Червената армия, за домакините, за Сашенка и за съветските жени. Сашенка следеше да няма празни чинии и чаши. Тя искаше да запомни всеки миг от тази вечер. Сталин по грузински добродушно се шегуваше със Сатинов, но Сашенка усещаше, че той го проверява и преценява. Знаеше, че Сталин обича обикновените, достойни млади хора, решителни и безмилостни, но хладнокръвни и спокойни. Сатинов беше трудолюбив професионалист и вечно си тананикаше арии от опери.
Мендел се закашля.
— Как са дробовете, Мендел? — попита Сталин, изслушвайки търпеливо отговора на Мендел с всички медицински подробности. — С Мендел деляхме една килия в затвора в Баиловка в Баку през 1908 година — съобщи Сталин на всички присъстващи.
— Така е — промълви Мендел, поглаждайки проскубаната си остра брадичка.
— Мендел получаваше от грижовните си роднини храна, която делеше с мен.
— Наистина, делях я с другарите от килията — педантично уточни Мендел, подчертавайки, че не е правел разлика между затворниците.
„Но само един съкилийник е бил важен“, помисли си Сашенка.
— Такъв е Мендел! Неподкупният автор на популярния том „Болшевизъм и нравственост“! Никак не си се променил, Мендел — добави Сталин, закачливо, но със сериозно вид. — Ти и тогава не беше млад и сега не си се подмладил! — подсмихна се той и всички се засмяха. — А всички ние остаряваме…
— Не всички — възкликнаха едновременно Игнатишвили, Ваня и Берия. — Вие никак не сте се променили, другарю Сталин.
— Стига толкова — отсече Сталин. — Веднъж Мендел ме укори, че твърде много съм пил на едно събрание, когато седяхме в една стара конюшня в Сибир, той и досега никому не прощава!
Сашенка си спомни как Мендел подкрепи кандидатурата на Сталин след смъртта на Ленин, не трепна по време на глада през 1932, без колебания гласува за разстрела на „негодниците“, „бесните кучета“ на пленума през 1937 година.
— Всъщност — продължи да се заяжда Сталин — често се налага да го озаптявам, че току-виж почне да му излиза пяна от устата или получи удар! — Всички се засмяха, защото педантичният фанатизъм на Мендел беше широко известен. Но именно благодарение на педантизма си Мендел още беше между живите.
Сталин отпи от виното си, оглеждайки с присвити очи един след друг присъстващите.
— Искате ли малко музика, другарю Сталин? — предложи Сатинов.
Сталин се подсмихна като котка. Когато запя „Сулико“, всички грузинци подеха песента. После Сатинов запя „Черната лястовица“. Сталин се усмихна и подхвана с красив, висок тенор, подкрепян от баритоните Игнатишвили, Берия и Сатинов. Сашенка слушаше очарована.
Пяха църковни химни, песните на одеските джебчии „Мурка“ и „От затвора в Одеса“. Дали Сталин не подбира репертоара така, че всички да се почувстват като у дома си, помисли си Сашенка: православни химни за руснаците, народните песни за грузинците, одески колорит за евреите, долавяше се дори дълбокият глас на Мендел, който припяваше на „От затвора в Одеса“.
— Трябват ни страстни жени! — възкликна Берия. — Но аз пих твърде много. Струва ми се, не бих могъл даже…
— Другарю Берия, спазвайте приличие! Тук има дами — обади се Сталин с престорена сериозност и лека насмешка. — Дали да не пуснем грамофона? Имате ли грамофон? Малко танци?
Сашенка донесе плочите. Добре че Сатинов им подаряваше за Първи май и Седми ноември плочи с грузинска музика, така че Сталин намери каквото искаше. Той застана до грамофона да пуска плочите; от време на време вдигаше ръце и правеше няколко танцови стъпки, но главно ръководеше веселието.