Грузинците седнаха на дивана. Сашенка нави килима, а когато се изправи, видя как Сатинов и Игнатишвили танцуват за нея лезгинка. Тя предпочиташе тангото, фокстрота и румбата, но умееше да танцува и кавказките танци, затова запристъпя грациозно първо към Сатинов, после около нея се завъртяха Берия и Игнатишвили.
— Другарю Ираклий, вие наистина добре танцувате — одобрително отбеляза Сталин. — От дете не съм виждал някой да танцува толкова хубаво… Откъде сте родом?
— От Боржоми — отвърна Сатинов.
— Почти сме земляци — каза Сталин и пусна отново плочата. Това беше разговор между двама грузинци, но Сашенка беше съгласна със Сталин: Сатинов танцуваше прекрасно. Тъмните му очи блестяха, движенията бяха гъвкави и леки, а ръцете — грациозни и изразителни. Той я държеше здраво, а Берия я стискаше за китката и доближаваше лицето си. Устните му бяха толкова пълни, сякаш бяха налети с кръв. Уморена, Сашенка се дръпна настрана, за да гледа. Озова се до грамофона, където Сталин прехвърляше плочите.
Тя изведнъж се почувства щастлива и спокойна. Когато видя Сталин в градината, отначало се стресна. Но той накара всички да се отпуснат и сега Сашенка потискаше природното желание да пофлиртува и побърбори. Беше превъзбудена и й се виеше свят от силното грузинско вино. На няколко пъти току да изтърси нещо откачено. „Внимавай, бъди предпазлива! Това е самият Сталин! Забрави ли последните няколко години, забрави ли месомелачката! Пази се!“
Изпита прилив на безкрайна преданост към този твърд, но скромен човек, толкова сдържан, но безмилостен към враговете. Досещаше се обаче, че прекалената й преданост ще го раздразни и притесни. Прииска й се да го покани на танц. А може би и той иска да танцува с нея? Ами ако предложението й е неприлично и го постави в неловко положение? Все пак толкова й се искаше да танцува с него, че той сигурно го беше прочел по лицето й.
— Аз не танцувам, Сашенка, защото не мога да водя дамата с моята ръка. — Лявата му ръка беше малко по-къса от дясната и стоеше свита и неподвижна. Те стояха до пианото и тя физически усещаше напрегнатата тишина и опасността, която излъчваше този забележителен човек.
— Обожавам тази музика, другарю Сталин.
— Музиката приспива звяра в човека — рече Сталин. Той се огледа. — Вие с другаря Палицин щастливи ли сте в тази дача?
— О, разбира се, другарю Сталин — отвърна тя — Много сме щастливи.
— Надявам се. Може ли да се разходя из къщата?
Берия и другите ги проследиха с поглед, но не ги последваха и Сашенка се почувства неимоверно горда, че Сталин разговаря само с нея.
— Много сме благодарни за тази дача, а днес получихме и хладилник. Благодаря на партията за оказаното доверие!
— Ние трябва да поощряваме отговорните партийни работници — Сталин надникна в кабинета на Ваня. — Топло ли е тук през зимата? Кабинетът ми харесва, много е просторен. А спалните достатъчно ли са? Харесва ли ви кухнята?
О, да, Сашенка харесваше всичко тук. Тя потисна замаяността си, чувството си на радост и свобода, когато й хрумна чудовищната мисъл, която не й даваше мира. Спомни си за баща си, за Самуил Цейтлин. Има ли право да помоли другаря Сталин сега? В този момент те бяха толкова близки: би ли могъл да й откаже? Тя виждаше, че той й се възхищава като на нова съветска жена.
— Другарю Сталин… — започна тя.
След смъртта на Ариадна баща й изпадна в леко умопомрачение, а след Октомврийската революция изгуби цялото си състояние. Той остана в Петербург, сключи мир с болшевиките, през двайсетте години работи като „безпартиен консултант“ в наркома на финансите по външната търговия, после в националната банка, докато през трийсетте години го изселиха като „вредител с троцкистки уклон“. Все пак му позволиха да замине в Грузия. През 1937 година Берия го арестувал и следите му се изгубиха. Разбира се, партията имаше право „да проверява“ класовия враг, мислеше си Сашенка. По документи излизаше, че Цейтлин беше от най-лошите кръвопийци и потисници. Но той отдавна беше „обезвреден“, а после вярно служеше на съветската власт. Сталин със сигурност ще разбере, че баща й вече не представлява никаква заплаха.
Сталин й се усмихна снизходително. „Той прилича на дружелюбен стар тигър“, помисли си тя и за миг се поколеба. Медените му очите добиха жълт оттенък и по лицето му пробяга сянка на объркване. Тя изведнъж осъзна, че по израза на лицето й Сталин, който имаше способността да чете мислите на хората, явно се е досетил, че тя ще го попита за ареста или разстрела на някой роднина. Най-много мразеше такива въпроси.