— Кажи лека нощ и благодаря на другаря Сталин — рече й Сашенка, прегръщайки дъщеря си.
— Лека, лека, другарю Сталин — промълви Снежанка, размахвайки розовата възглавничка.
— Съжалявам, другарю Сталин…
— Не, не. Чудесно е! — засмя се Сталин. — Довиждане, другарко Възглавничке.
Сашенка изведе детето от стаята.
— Другарю Сталин, вие сте толкова добър към децата. Тя ще запомни тази среща за цял живот. Не мога да намеря думи да ви благодаря за вашата доброта и снизходителност към Снежанка.
С въздишка на облекчение Сашенка сложи детето в леглото и то мигновено заспа.
Когато се върна в гостната, Сашенка държеше нещо в ръце. Сталин погледна към нея.
— Другарю Сталин, в знак на благодарност за честта да бъдете наш гост, но най-вече за да ви благодаря за търпението към дъщеря ни, разрешете да ви подаря този пуловер за дъщеря ви Светлана — Сашенка му подаде един кашмирен пуловер за тринайсетгодишната Светлана.
— Откъде е? — хладно попита Сталин.
Сашенка преглътна. Пуловерът беше от Париж. Какво да му каже?
— От чужбина е, другарю Сталин. Аз много се гордея с продукцията на нашата съветска промишленост, която е много по-добра от чуждестранните стоки, но това е само един пуловер.
— Не бих го приел за себе си — каза Сталин, пушейки цигара, — но след като Светлана е тази, която управлява страната, ще го приема за нея. — Всички се разсмяха, а Сталин стана.
— Така! Кой тръгва да гледа кино? На мен ми се гледа „Волга, Волга“.
Оказа се, че почти всички с изключение на Сашенка, която трябваше да остане при децата, и другаря Мендел, който каза, че е много уморен и не се чувства добре, за да гледа кино. Качиха се в колите и потеглиха към Москва, в кинозалата на Големия кремълски дворец. Сталин целуна ръка на Сашенка и отново й направи комплимент за роклята. Навън огледа храстите.
— Тези рози миришат. Отглеждате рози? И жасмин? Много обичам рози.
После, заобиколен от наперените грузинци и младежите в бели костюми, тръгна с тежка стъпка към чакащите коли. Игнатишвили му отвори вратата.
Ваня се качи в една от колите и махна на жена си, въодушевен, че за пръв път е включен в свитата на вожда.
— Скоро ще се върна, скъпа! — извика той.
Берия я целуна по устата с месестите си като колбас устни.
— Вие му харесахте — прошепна той със своя силен мингрелски[8] акцент. — Прекрасна вечер. Стопанина разбира от жени. Вие сте и мой тип!
Последен си тръгна Сатинов — след като се увери, че всички са се настанили в колите. Затръшнаха се врати, изскърцаха гуми, облаци пушеци и прах се издигаха над обляната в лунна светлина градина и буиците и зисовете с рев напуснаха алеята.
— Уф, Сашенка! — въздъхна Сатинов. — Да живее възглавничковизмът! Целуни я от мен, тази малка чаровница!
Отмаляла, Сашенка целуна Сатинов за довиждане. После той скочи в последната кола, която го отнесе в нощта.
Младежите в бели костюми бяха изчезнали.
Останала сама на верандата, Сашенка вдигна очи към небето. Зазоряваше се. Дали не беше сънувала? Тя влезе вътре и надникна в стаите на децата.
Карло спеше непробудно, свалил пижамата, и лежеше гол с глава в долния край на леглото, стискайки в ръце плюшено зайче. Сашенка поклати глава и го целуна по коприненото челце.
Снежанка спеше като ангелче в розовата си спалня, отпуснала ръчички над главата си върху възглавницата. Прословутата възглавничка лежеше на голите й гърди. Сашенка се усмихна. Дори другарят Сталин беше харесал Възглавничка. Колко странна нощ!
8
Сталин седеше на средната сгъваема седалка в новата лимузина ЗИС, Берия и Игнатишвили се бяха разположили на задната, а отпред до шофьора седеше началникът на охраната Власик. Останалите бяха в другите коли.
— Към Кремъл, другарю Салков — нареди Сталин на шофьора. Той знаеше имената, социалния произход и семейното положение на всички свои телохранители и шофьори и винаги беше любезен с тях. Те му отговаряха с кучешка преданост. — Ще минем по „Арбат“.
— Слушам, другарю Сталин — отвърна шофьорът. Сталин запали лулата си.
Пътуваха по шосето, сред брези и смърчове, излязоха на Можайското шосе, свиха към Дорогомилово.
— Сашенка е една жена за пример — замислено каза Сталин, — не мислиш ли, Лаврентий? И Палицин е добър работник.