— Съгласен съм — отвърна Берия.
Конвоят вече се намираше на Бородинския мост с неговите каменни възвишения, колонади и обелиски и наближаваше Смоленския площад.
— Тази Сашенка я бива да танцува — отбеляза Игнатишвили, който не беше политик и разбираше от спорт, ядене, коне и момичета.
— Бива я и като редактор — пошегува се Сталин, — макар че не може да се каже, че списанието й е сериозно издание. Но съветите как да се води домакинство са много важни. Съветските жени трябва да се обучават.
Движеха се по „Арбат“.
— Ама пък какво семейство! Тя и досега не се е освободила от буржоазния си произход. Знаеш ли, че е учила в „Смолни“? Е, не ни досажда със скучни лекции като жената на Молотов. Гледа си домакинството, прави сладкиши, възпитава децата си, работи за партията. „Превъзпитала се“ е като достойна съветска жена.
— Съгласен съм, другарю Сталин — каза Берия.
— За десети път ще гледам „Волга, Волга“ — продължи Сталин. — Всеки път, когато го гледам, за мен е празник! Знам го наизуст!
— И аз — добави Берия.
По широките празни булеварди приближаваха Кремъл, заобиколени от колите на охраната. Пред тях се издигаха кървавочервените кули на древната крепост, портите бавно се отвориха, готови да ги погълнат. Охраната отдаде чест. Гумите изсвистяха на паважа.
— През тези порти е минавал Иван Грозни — тихо промълви Сталин. Той живееше тук повече от двайсет години, повече отколкото в майчиния дом, повече отколкото в семинарията.
Сталин се обърна към Берия, който седеше със затворени очи.
— Кажи, Лаврентий — заговори той високо, сочейки с лулата си към Берия, който се стресна и се събуди. — Къде е бащата на Сашенка, капиталистът Цейтлин? Помня, че го проверявахме. Още ли е ли е в затвора, или са го разстреляли? Може ли да изясниш?
9
— Хареса ми статията „Как се танцува фокстрот“ — каза Сашенка, сядайки на работното си място.
Бяха минали два дни, тя седеше в кабинета си на „Петровка“ в редакцията на списанието „Советская женшчина“. По стените висяха портрети на Сталин, Пушкин и Максим Горки; снимки на Ваня в униформа от последния първомайски парад, на Снежанка и Карло стояха на бюрото й; а на масата в ъгъла имаше сив бакелитов телефон и много малък сив сейф. Размерът на сейфа, броят на телефоните и качеството на портретите на Сталин бяха мерило за власт. Това не беше кабинет на голям началник.
— Ние, разбира се, трябва да развличаме читателите, другарко редактор — каза Клавдия Климова, нейната заместничка, която се обличаше в отвратителните торби на Московската фабрика за конфекция. — Но не трябва ли да се съобразяваме и със социалния произход на фокстрота?
Сашенка беше майсторка в тези игри — тя самата беше дълбоко идейна и се отнасяше сериозно към задачите, поставени пред списанието. Може би се чувстваше още леко замаяна от преживяванията на Първи май, но твърдо беше усвоила правилата — никога не обсъждай ръководството, а още повече учителя на народите. Въпреки това се надяваше, че по някакъв начин слуховете за първомайската вечер ще достигнат до редакцията. Искаше й се Клавдия и тримата редактори на отдели да научат кой е идвал на гости на Палицини! В края на краищата другарят Сталин беше одобрил списанието и нейната работа, защо да не сподели това с колегите си? На няколко пъти беше на върха на езика й да разкаже случката, но успя да се въздържи… „Да се върнем към фокстрота и джаза…“
— Съгласни ли сме с другарката Климова? Подлагам на гласуване. — И петимата вдигнаха ръце. — Можем да публикуваме следващия материал за джаза като израз на протеста на американските негри против капиталистическото потисничество. Клавдия, ти ли ще го напишеш, или ще го възложиш на някого? А снимки? Ще поместим снимки на професионални танцьори или да пратим фотограф в „Метропол“?
Редколегията реши да се сложи снимка на професионален танцьор — понякога в „Метропол“ се срещат чужди елементи. Накрая се решиха всички въпроси. Съвещанието приключи. Сашенка извади цигара „Херцеговина Флор“ и запали. Предложи цигари и на останалите. И четиримата запалиха.
— Знаете ли, Утьосов и Цфасман свириха у нас на празника.
Тя не можа да се сдържи поне малко да не се похвали.
Настъпи неловко мълчание и тя веднага съжали за казаното.
— Ще дадат ли интервю за списанието? — попита Клавдия.
— Е, не беше удобно да ги моля тогава — каза Сашенка, издухвайки струйка синкав дим. — Но ще помисля по въпроса.
В този момент на вратата се почука и секретарката на Сашенка, Галя, застана на вратата.
— Очаква ви автор.