— Аз не мога да говоря в тази изпоцапана с мастило бюрократична морга — възкликна той с дрезгавия си глас. — Навън е толкова приятно, направо те кара да запееш. Елате с мен!
По-късно, много по-късно, когато тя имаше достатъчно време да преповтаря тези моменти, Сашенка разбра, че всичко започна оттук: кръвта пулсираше в слепоочията й, тя тръгна след него към асансьора, после се спря.
— Забравих нещо на бюрото си, Беня. Трябва да го взема. Извинявайте!
Остави го във фоайето и изтича в кабинета си. Огледа бюрото си, снимките на Ваня и децата, телефона, коректурите, всичко, което й беше скъпо. Каза си, че този пуяк няма да й донесе нищо добро. Той е груб, недодялан и лицемерен, той дори не е член на партията и не се бои от нищо, а би трябвало. Не бива да тръгва с него.
После, напълно съзнавайки какво върши и въпреки това неспособна да се спре, тя се обърна и пое обратно натам, където я чакаше Беня Голден.
10
— Това е един от редките моменти, когато никой не знае къде сме — каза той, докато влизаха в Александровската градина под червените зъбери на Кремъл, устремени високо към розовеещото небе.
— Знаете ли, понякога ми се струвате толкова наивен за писател — отвърна бързо Сашенка, спомняйки си глупавите му реплики на дачата. — Ние двамата сме доста известни личности и се разхождаме в най-известния парк на града.
— Така е, но никой не ни следи.
— Откъде знаете?
— На никого не съм казал, че ще идвам при вас, на никого не съм казал, че ще ви поканя на разходка. Бях тръгнал да се прибирам вкъщи при жена си, а вие — при мъжа си. Така че няма причина да бъдем следени. Вашите колеги искрено смятат, че ние обсъждаме статията във вашия кабинет. Ако органите се поинтересуват, ще си помислят, че ние както обикновено по това време си отиваме вкъщи.
— Но ние не си отиваме.
— Точно така, Сашенка, ако мога така да ви наричам. Във всеки случай никой не би ме познал с тази шапка — Беня нахлупи шапката си и ниско наведе глава.
— Е, сега със сигурност ще ви познаят — каза тя, като проследи с поглед падащите руси кичури на оредяващата му коса.
— Огледайте се наоколо. Цяла Москва е излязла на разходка тази вечер. Никога ли не ви се иска да пренебрегнете отговорностите си? Поне за един час.
Сашенка въздъхна.
— Само за час.
Успокояващият лек ветрец галеше кожата й, проникваше под бялата й рокля, издуваше и разклащаше прохладния памучен плат, а тя се чувстваше лека и безгрижна. Голден крачеше бързо, говореше още по-бързо и Сашенка почти подтичваше след него на високите си токчета.
Тя сe замисли за дълга си. Имаше съпруг, обикновен, работлив и преуспяващ, и две жизнерадостни весели ангелчета — въплъщение на здравето и щастието. Имаха две жилища, нова дача, огромният апартамент беше в розовата сграда на улица „Грановски“, известна като петия Дом на съветите. Имаше и прислуга: бавачката и готвачка Каролина, шофьорът Разум, градинари, коняр. Родителите на Ваня живееха при тях в апартамента и имаха нужда от постоянно внимание, особено майката на Ваня, която по цял ден седеше на двора и клюкарстваше на висок глас. Сашенка се замисли за престижната и отговорна работа на мъжа си и за собствените си задължения в Комитета на жените и в партийния комитет. Двамата с Ваня живееха напрегнат живот: надвисна заплахата от война, трябваше да се гради ново социалистическо общество; всички бяха преживели трагедии и мъката от загубите; мнозина бяха погълнати от вълните на революцията.
Днес, както обикновено, Ваня ще работи цяла нощ — всички работят така, а спят, когато спи вождът. Ваня й разказваше, че просто седят на бюрата си и чакат да им съобщят „Генсекът току-що излезе от кабинета си и замина за близката дача“.
Сега се готвеше нещо важно. След Мюнхен Сталин промени външната си политика и сменяше министрите си. Това трябваше да се отрази на положението в Европа, но се отнасяше и лично до Ваня, който отговаряше за промените в Народния комисариат по външните работи.
Както винаги, когато искаше да сподели нещо тайно, той водеше Сашенка в градината на дачата.
— Уволниха Литвинов, назначиха Молотов. Ще бъда зает няколко дни.
Сашенка знаеше какво означава това — че довечера няма да види мъжа си и че не бива да го споменава пред никого. А през това време родителите на Ваня се грижеха за Снежанка и Карло.
В прилив на безгрижие Сашенка се спря и се завъртя като дете.
— Само за един час. Мога да изчезна само за час. Каква прекрасна идея!
Думите й прозвучаха някак нелепо — съвсем не в нейния стил, и тя съжали, че ги е произнесла.