— Вие сте член на партията отпреди революцията, нали, другарко Полярна лисица? — попита Беня. — И сигурно имате опита да се криете от ченгетата. Е, как е, следят ли ни?
Тя поклати глава.
— Не. Нашите органи никога не станаха толкова добри, колкото бяха онези от „Охранка“.
— Внимавайте, другарко редактор! Прибързани изводи!
Тя разбираше, че той я дразни.
— И все пак имам чувството, че мога да ви имам доверие.
— Кълна се, че е така — каза Беня. — Нима не е приятно понякога да зарежеш грижите и макар и за малко да се отдадеш само на удоволствията?
— Ние, комунистите, никога не постъпваме така — възрази тя. — Нито пък ние, майките, можем да си го позволим…
— О, за Бога, просто да замълчим и да правим каквото ни се иска. Времето лети толкова бързо.
Сашенка премълча, всичко беше като насън и кой знае защо й се виеше свят.
Те се разходиха покрай стените на Кремъл. Големият дворец проблясваше със своите прозорци и златни орнаменти като огромен кораб под звездното небе, сякаш събрал мощта на съветската държава. Отминаха тягостния тъмен лабиринт на правителствената сграда на брега на реката, където живееха Сатинов, Мендел и много други ръководители, където бяха арестувани толкова много хора, където асансьорите не спираха да работят по цяла нощ, когато сътрудниците на НКВД откарваха с черните си коли враговете на народа. Улиците бяха празни, покрай тях минаха две каруци, една възрастна женица продаваше в будката пържени пирожки.
Москва, помисли си Сашенка, някога наричана градът на хилядите куполи заради многото църкви, сега изглежда зловещо. Другарят Сталин ще я разкраси и ще я превърне в достойна столица на страната на работниците и селяните, но сега тя е сбор от дворци, където цари разкош, и малки селца, а, общо взето, Москва представлява голяма строителна площадка. Отново изпита пристъп на носталгия по родния си град — Петербург или Ленинград, както го наричаха сега, люлката на революцията.
„Обичам те, творение Петрово“, помисли си тя със стиха на Пушкин.
— Липсва ли ви Питер? — ненадейно попита Беня.
— Откъде знаете?
— Аз умея да чета мисли, не ви ли казах?
Сашенка се почувства силно притеснена.
Те стояха на Каменния мост, гледаха към дворците на Кремъл и Москва река, в която се отразяваше целият град, сякаш издигнат върху огледало.
— Ще потанцувате ли с мен? — попита той и я хвана за ръката.
— Тук ли? — кожата й настръхна.
— Точно тук.
— Вие наистина сте безразсъден човек.
Отново й се зави свят и кожата й сякаш пламтеше там, където той я докосваше, взел я в прегръдката си, като уверено я въртеше наляво и надясно, напред и назад в ритъма на фокстрота, тананикайки с американски акцент една песен на Глен Милър.
Когато песента свърши, на Сашенка й се стори, че тялото му е оставило горещ отпечатък върху гърдите й, там, където я беше притискал към себе си. Тя видя на моста още една двойка, която не обръщаше никакво внимание на Сашенка и Беня. Бяха млади, той в униформа на червеноармеец, тя в бял шлифер върху рокля с две цепки отстрани. Сигурно беше продавачка в гастронома на улица „Горки“; двамата страстно се целуваха, без да се смущават, широко отворили уста, облизваха се с езици като котки паница с мляко, с пламнали лица и затворени очи; гъстата ленена коса на момичето се заплиташе в зъбите му, ръцете му бъркаха под полите й, а нейните пръсти опипваха панталона му.
Сашенка изпита отвращение: спомни си за двойката, която се прегръщаше на нейната улица по време на революцията, Гидеон и графиня Лорис пред „Астория“, и въпреки това не можеше да откъсне очи от двойката. Изведнъж почувства такова страстно желание, толкова силно, че не позна себе си, толкова чуждо и неприсъщо й беше. Този поглъщащ я спазъм се оказа толкова мощен, че тя се изплаши да не би да е подранил цикълът й.
Беня я поведе по крайбрежната улица с безразлично високомерие, без да говори, като припяваше стари романси и цигански песни:
Очи черные, очи страстные!
Очи жгучие и прекрасные!
Как люблю я вас! Как боюсь я вас!
Знать, увидел вас я в недобрый час!
Когато спря да пее, ръката й остана в неговата, отначало случайно, после той здраво я стисна и когато тя си даде сметка за това, не се опита да я дръпне.
Той флиртува дръзко и опасно, рече си Сашенка. Не знае ли коя е тя? Нима не е наясно какво работи мъжът й? „Аз съм правоверна комунистка, омъжена жена с две деца.“ Но сега, в тази топла московска вечер, след дълги години сдържаност и смирение, след двайсет години борба за оцеляване и дисциплина, след три години терор и трагедии, когато хиляди и хиляди врагове на народа бяха разобличени и ликвидирани, цялото й същество потрепери в присъствието на този слаб оплешивяващ евреин от Галиция, който я завладя с фриволните си танци, сините очи и непристойните песни.