Беня я поведе по каменните стъпала надолу до един закътан кей на самия бряг на реката.
— Тук никой няма да ни види! — отново я успокои той и те седнаха на стъпалата, почти докосвайки с крака водата.
Тя сигурно беше мътна и мръсна, но тази вечер светлините проблясваха в Москва река като диаманти, отразяващи се по лицата им, оцветяваха ги в розово и бронзово, от което те изглеждаха още по-млади. Тялото й пламтеше, тя познаваше само един мъж, беше родила от него две деца, но никога не беше изпитвала нищо подобно.
— Нима никога не си тичала по срещи като момиче? — попита Беня. Той отново четеше мислите й.
— Не, никога. Аз бях сериозно момиче, болшевичка…
— Никога ли не си искала да чуеш какво се пее в популярните песни?
— Мислех, че са просто глупост.
— Тогава — каза той — заслужава да посветиш поне един час на тези песни.
— Какво искате да кажете? — попита тя, разглеждайки устните му, загорелите скули, очите, които я изгаряха. Той й предложи последната си египетска цигара със златен мундщук и това я върна двайсет години назад. Запали й цигарата със сребърна запалка, после й предложи глътка от една плоска бутилка. Тя очакваше водка; вместо това усети сладост.
— Какво, за бога, е това?
— Нов американски коктейл — отвърна той. — „Манхатън“.
Питието я удари право в главата, но тя беше по-трезва от всякога.
Гигантски шлеп, натоварен с въглища и руда, подобно на плаваща планина, избоботи покрай тях, легнал ниско във водата. Моряците седяха на палубата, пиеха и пушеха. Един свиреше на китара, друг — на акордеон. Но когато видяха Сашенка с бялата й широкопола шапка и рокля, прилепнала по бедрата, започнаха да я сочат и да подвикват:
— Ей, погледнете натам! Истинско видение!
Сашенка им махна за поздрав.
— Обладай я, човече! Целуни я и от нас! Свали я, приятелю! Късметлия си, кучи сине! — викаха моряците.
Беня скочи прав и заразмахва шапка като танцьор.
— Кой? Аз ли?
— Целуни я, човече!
Той вдигна виновно рамене.
— Не мога да разочаровам публиката — и преди тя да успее да протестира, я целуна по устните. Сашенка за миг се съпротивяваше, но после, за свой собствен ужас, се подчини.
— У-ра! Целуни я и от нас! — викаха моряците. Тя се засмя, гледайки го в устата. Той притисна езика си към устните й, навлезе колкото може по-дълбоко и тя изстена. Затвори очи. Никой не беше я целувал така.
Преди нищо не разбираше от целувки. Преди революцията беше още момиче, после срещна Ваня, а мъжете като него не целуваха по този начин. Пък и тя самата не би поискала да я целува така — те преди всичко бяха другари; той се грижеше за нея след смъртта на майка й; през Октомврийската революция работеха рамо до рамо, а после тя пътуваше из Русия с агитбригада, а той беше комисар в Червената армия. По-късно отново се срещнаха в Москва. В онези дни нямаше време за романтично ухажване — живееха в едно жилище с други млади двойки, работеха денонощно, хранеха се със сухари и чай от моркови. Сашенка беше все така праволинейна комунистка и се гордееше с това. Винаги с ужас и съжаление си спомняше за своята прекалено сексуална майка. Но този надменен галициец, този Беня Голден, нямаше подобни комплекси. Той облиза устните й, зарови лице във врата й, вдъхна мириса на кожата й и тези прости неща я изумиха!
Беня й отвори очите, сякаш беше проспала цяла вечност. Моряците и шлепът отдавна бяха отплували, но Беня продължаваше да я целува. Тайните места по тялото й се разбунтуваха. Тя промени положението си и с учудване усети слабините си тежки и напрегнати. Беше на четирийсет, но изведнъж си загуби ума.
— Знаеш ли, аз просто не съм свикнала на такива неща — промълви най-сетне тя, едва поемайки си дъх.
— Защо, по дяволите? Ти се целуваш много добре.
Изглежда, беше леко откачила, защото се наведе към него, взе главата му в ръцете си и започна да го целува така, както не беше целувала никого.
— Искам да знаеш, Беня, че много харесвам разказите ти. Когато ги четях, плачех…
— Аз пък харесвам тези лунички от двете страни на нослето ти… И тези устни, мили Боже, те никога не се затварят, сякаш си ненаситна — рече Беня и отново я целуна.
— Защо престана да пишеш?
— Мастилото ми изсъхна.
— Не говори глупости. — Тя рязко отблъсна лицето му, като придържеше само брадичката му с ръка. — Аз не вярвам, че не пишеш. Мисля, че пишеш тайно.