Той се загледа към реката, където се отразяваха светлините на английското посолство.
— Аз съм писател. Всеки писател трябва да пише, иначе ще умре. Ако не пиша, ще се съсухря и ще загина. Затова превеждам статии от социалистически вестници и получавам поръчки за филмови сценарии. Но и те са малко. Сега съм почти без пари, макар че още държа апартамента в Дома на писателите.
— Защо не остана в Париж?
— Аз съм руснак. Без родината си съм нищо.
— И над какво работиш сега?
— Над теб.
— Пишеш за НКВД и за партийните ръководители, нали? Пишеш нощем на ръка и криеш написаното под дюшека. Или при някое момиче от предградията? И аз съм просто материал за секретното ти разследване? И ме използваш само за да проникнеш в нашите среди?
Той въздъхна и се почеса по главата.
— Ние, писателите, винаги имаме тайни, които поддържат живота ни и ни дават надежда, макар да знаем, че никога няма да публикуваме това, което пишем. Исак Бабел също работи нещо тайно, Миша Булгаков пише роман за дявола в Москва. Но тези ръкописи никой няма да ги прочете. Никой никога.
— Аз ще ги прочета. Може ли да ги погледна?
Той поклати глава.
— Не ми се доверяваш, нали?
— Много искам да ти се доверя, Сашенка. С удоволствие бих ти показал романа, за който никой не знае, дори жена ми, но тогава ще имам един читател, един прекрасен читател, и отново ще се почувствам творец, вместо изчерпан писач във време, когато всички сме станали канибали.
Беня се обърна, но тя почувства, че в очите му има сълзи.
— Нека сключим споразумение — каза тя и хвана двете му ръце. — Ти ще ми се доверяваш за всичко, дори за романа. Аз ще бъда твоят читател. А в замяна, ако обещаеш, че никога няма да ме огорчаваш, никога няма да предадеш доверието ми, можеш да ме целунеш пак след залез-слънце на брега на Москва река.
Той кимна, те стояха близо един до друг с лица, озарени от оскъдната светлина на лятната нощ. Зад гърба си тя чу вик, после плясък на криле — два лебеда, разсичайки въздуха, се спуснаха на вълнистата повърхност на реката.
В този момент тя се почувства по-щастлива от всякога.
11
Беня, хванал Сашенка за ръката, я поведе нагоре по стъпалата от брега на реката към хотел „Метропол“. Портиер с цилиндър и фрак отвори вратата и тя се отдръпна, но Беня знаеше, че и на нея й се танцува, както на него.
Беня обичаше атмосферата на „Метропол“. Дори по време на репресиите тук продължаваше да свири джазов оркестър и под звуците на тромпета и саксофона изчезваха всички тревоги. Преди 1937 година хотелът беше пълен с чужденци, които прекарваха времето си с руски момичета във френски тоалети, но сега бизнесмените, дипломатите, журналистите и делегациите от чужбина седяха отделно. Преди репресиите Гидеон понякога канеше Беня на вечеря с известни чуждестранни писатели като Хърбърт Уелс, Андре Жид и Фойхтвангер. Беше слушал, че неговият патрон Горки е произнасял реч пред съветските писатели и театрални чиновници като Авербах и Киршон. Всички изчезнаха, един подир друг. Вражеските елементи трябва да бъдат ликвидирани! Той обаче оцеля, Сашенка като по чудо също беше оцеляла и Беня изведнъж си помисли, че тази вечер трябва да отпразнуват това, че са живи.
Докато минаваха през вратите, бяха толкова близо един до друг, че Беня видя в сивите й очи отражението на тъмното дърво и лъснатия хром на рецепцията. Но щом влязоха във фоайето, Сашенка се дръпна встрани. Той разбра, че тя се бои да не я познаят; тя понякога идваше тук с авторите, които пишеха за списанието, а нали той беше нейният нов автор.
— Спокойно — прошепна й той.
Келнер в черно сако ги заведе до една черна маса в стил арт деко. Колко особен изглеждаше този ресторант. Отразяващите светлината огледала, синкавият дим, виещ се към релефния таван като мъгла над планина, прожекторите на сцената, силуетите на мъжете, късо подстригани и със сресани мустаци, лъснатите ботуши, извивките на бричовете на офицерите от Червената армия, накъдрените фризури на дамите — всичко изглеждаше невероятно прекрасно тази вечер.
Момиче в бяла блузка с поднос с цигари и шоколади се появи пред тях. Без да сваля очи от Сашенка, Беня купи пакет цигари и й предложи една. Запали нейната, после — своята. Гледаха се мълчаливо; очите й сияеха през пелената сив дим, който тя издишваше и който се стелеше на накъсани кръгове.
На Беня му се стори, че тя се е успокоила, но после забеляза как трепнаха устните й, докато смукна от цигарата. Тя за миг притвори очи, размаха като ветрило черните мигли над малките островчета с лунички. Гъстата й тъмна коса на светлината имаше червеникав оттенък и той видя как под маската на самообладанието тя се чувства леко смутена. И на него сякаш не му достигаше въздух. Като че ли тази вечер земята се въртеше малко по-бързо и ъгълът на наклона беше леко променен.