Всеки момент щеше да започне програмата. Прожекторите се завъртяха и осветиха фонтана в центъра на залата. Тимпаните забарабаниха. Днес не свиреше оркестърът на Утьосов, а друга одеска група с трима тромпетисти, саксофонист и двама контрабасисти — всичките в черни костюми с бели яки.
Беня поръча вино, водка и закуски: хайвер, сельодка, пелмени, но изведнъж се сети, че няма нито копейка в джоба.
— Аз поръчвам, ти плащаш — каза той. — Беден съм като църковна мишка!
Сашенка отпи от грузинското вино, а той наблюдаваше как тя се наслаждава на вкуса му, как го преглътна и въздъхна, дори този обикновен жест му се стори трогателен. Накрая той я покани на танц.
— Само един — предупреди тя.
Беня знаеше, че добре танцува танго и фокстрот и с един танц те не се ограничиха. Тялото му беше стегнато и стройно, стъпките леки и той я въртеше така, сякаш летяха във въздуха. Той изведнъж осъзна колко мимолетно е времето. Стечението на обстоятелствата, което им позволи този миг свобода, може никога да не се повтори и затова той трябва да върви докрай. Притискаше я към себе си и само по дъха й разбираше, че тя е леко замаяна.
Сашенка бързо се отдръпна и седна на масата.
— Трябва да тръгвам вече — каза тя, когато той седна до нея.
— Тази нощ не съществува в нашия живот — прошепна той. — Нищо от случващото се днес не се е случило. Какво ще кажеш да вземем стая?
— За нищо на света!
— Представи си колко ще ни е хубаво.
— И как ще се регистрираме? — попита тя. — Лека нощ, Беня.
Тя грабна чантата си.
— Чакай. — Той държеше ръката й под масата и тогава, рискувайки или да съсипе вечерта, или да я увенчае с успех, сложи ръката й върху панталона си.
— Какво, дявол да го вземе, си позволяваш? — сопна се тя и дръпна ръката си.
— Нищо — отвърна той. — Ти какво си позволяваш? Погледни какво правиш с мен. Аз се измъчвам.
— Трябва да тръгвам веднага. — Но тя не помръдваше и той забеляза ефекта от дързостта си в широко отворените й сиви очи. Тя беше замаяна, но не от виното.
— Нали вашето списание има тук стая?
Тя се ядоса.
— Стая 403 е на Литфонда, да, нашето списание може да я ползва за авторите си от провинцията, но това е прекалено…
— Има ли там някой сега?
В очите й блесна студена ярост, тя се изправи.
— Сигурно ме мислиш за някакво… бумеке! — Тя замълча и той разбра, че тя самата е изненадана от думата на идиш за безпътна жена, останала от детството й.
— Не бумеке — бързо отвърна той, — а просто най-прекрасното бубеле в Москва!
Тя се разсмя — никой досега не беше я наричал така, хубавица, кукличка, и Беня разбра, че ги свързват учудващо здравите корени в стария свят на еврейските селища.
— Стая 403 — повтори той почти на себе си.
— Лека нощ, Беня. Изненадана съм от самата себе си, но мисля, че достатъчно се веселихме. Изпратете статията си за идния понеделник. — Тя се обърна и излезе от залата, а хромираните стъклени двойни врати се люшнаха след нея.
12
Сашенка се присмя на собствената си глупост. Беше объркала вратите, но вече беше неудобно да се върне обратно в залата. Седна на червените стъпала, които водеха към служебните асансьори на хотела, и запали цигара. Присъствието й на това скрито място в самото сърце на хотела се оказа много удобно. Никой не можеше да предположи, че тя е тук.
Без да се замисля, влезе в сервизния асансьор и се качи на четвъртия етаж. Като насън се промъкна по влажния, вмирисан на мухъл коридор, долавяйки миризмата на хлор, зеле и прогнили килими — и то в най-добрия московски хотел. Обърка се. Трябваше да се прибере вкъщи. Страхуваше се, че на масата на администратора на четвъртия етаж ще попадне на обичайната стара дама (информатор на НКВД), но после осъзна, че идвайки от служебния асансьор, беше избегнала тази среща.
Когато наближи стая 403, чу зад гърба си стъпки. Беше Беня. Тя отвори вратата с ключа, който държеше като редактор на списанието, и двамата почти влетяха в малката стая, миришеща на нафталин и дезинфектант, миризми, които нямаше да забрави до края на живота си. Стаята беше тъмна, осветяваха я само червените електрически звезди върху осемте островърхи кули на Кремъл отсреща. Те се строполиха на леглото, което потъна в средата, върху захабените чаршафи, а по-късно Сашенка разбра, че това е засъхнала сперма и пролети коняк и шампанско — специфичен коктейл, характерен за съветските хотели. Тя смяташе да се съпротивлява, да го укори за дързостта, да изрази недоволството си, но той хвана лицето й с двете си ръце и започна да я целува толкова страстно, че само една искра беше достатъчна, за да изгори тя в пламъка на страстта.