Ръцете му смъкнаха роклята от раменете й, той зарови лице в шията, после в косата й, после ръката му плъзна между бедрата й. Свали сутиена й и започна да гали гърдите й, въздишайки блажено.
— Сините венички са божествени — прошепна той. И в този момент вечното й притеснение, че вените я загрозяват, беше заменено от задоволство. Той ги облизваше, като си играеше трескаво със зърната. После изчезна под полата й.
Тя го избута оттам веднъж, втори път. Но той беше настоятелен. Удари го през устата доста силно, но той не обърна внимание.
— Не, не, не там, стига, не, благодаря, не…
Тя се изви, затворила свенливо очи.
— Ти си прекрасна — промълви той.
Нима това е истина? Но той го каза. Беше толкова зашеметена, че не разбра как той влезе в нея с език. Никога не беше изпитвала подобно нещо. Трепереше и почти не се владееше.
— Възхитително! — възкликна той.
Почувства се толкова засрамена, че скри лицето си с ръце.
— Недей!
— Дали можеш да се преструваш, че нищо не се случва? — попита той, заравяйки лице в гънката на шията й.
Когато тя най-после отвори очи, видя засмяното му лице.
„Имам си любовник“, помисли си тя скептично. Неговата неудържима чувственост я очароваше. Приличаше на първия път със съпруга й, нейния единствен мъж, но после всичко тръгна съвсем различно. Всъщност, мислеше си тя, днес наистина загубих невинността си с този сатанински привлекателен еврейски клоун, който е толкова различен от всички болшевики, които съм срещала.
„Той е луд — помисли си, когато той я облада отново. — О, Господи, след двайсет години в ролята на най-благоразумната болшевичка в Москва този дявол ме подлудява!“
— Погледни! — прошепна той и тя изпълни молбата му. Наистина ли това е тя? Той отново беше между краката й, като вършеше най-абсурдните, най-прекрасните неща: галеше я зад колената, по вътрешната страна на бедрата, по ушите и по гърба. Но целувките, целувките му бяха божествени.
Сашенка напълно загуби представа за време, място и приличие. Той я накара да забрави, че е комунистка, за първи път от двайсет години да забрави коя е, и тя най-после започна да живее в това съблазнително, неустоимо настояще.
13
Цареше пълна тишина. Легнала върху смачканите чаршафи, тя отвори очи като човек, който е спал дълбоко и се събужда след наводнение или земетръс. Все още ли светят кремълските звезди, или са пометени от урагана на любовта? Тя бавно се връщаше към реалността.
— О, Господи — възкликна тя. — Какво направих?!
— Нали ти хареса? — попита той.
Тя поклати глава и отново затвори очи.
— Погледни ме — каза той. — Кажи ми, че ти хареса. Иначе никога повече няма да те целуна.
— Не мога.
— Само кимни.
Тя кимна и скри с ръце пламналото си лице. Не можеше да повярва, че превъзбуденото й тяло лежи в тази тъмна малка стая под покрива на „Метропол“ през майската нощ на 1939 година. Годината след репресиите.
Роклята и бельото й се търкаляха на пода, а сутиенът още стоеше на корема й; единият чорап беше на мястото си, но другият висеше на лампата, оцветявайки в златисто краката им. В устата си чувстваше солен вкус, от удоволствието и изтощението й се виеше свят.
Беня отново целуваше устните й, после долната част на корема — това беше толкова чувствено, че тя потрепери. Той я целуна по устата и отново нежно там. Тя цялата трепереше, по корема й избиха ситни капчици пот. После придърпа Беня нагоре, обърна го по гръб — сега тя беше отгоре, а той отново в нея. Те просто се сляха в едно. Защо се чувства толкова добре и спокойно в прегръдките му? Защо всичко й се струва толкова естествено?
Ужасът от случилото се я блъсна като удар. Беше предала добрия, искрен Ваня, своя съпруг и приятел, бащата на децата й. Тя го обичаше, но тази любовна треска беше нещо друго, съвсем не приличаше на топлата и обичайна любов, която изпитваше към мъжа си и децата. „Смята се, че жените не са в състояние да обичат двама мъже едновременно, но сега разбирам, че това са глупости“, мислеше си Сашенка. И все пак чувство на вина се плъзна от гърлото към неспокойното й сърце.
— Никога не съм правила такива неща — прошепна тя. — Но сигурно всички ти казват това…
— Странно е, че ме питаш, но според „Ръководството на съветския пролетариат за етикета на прелюбодеянието“ това е традиционният женски коментар след първата среща.