Отвори вратата на детската стая и надникна вътре. Дали няма да усетят мириса на грях? Но децата спяха като ангелчета. Убеждаваше се, че не е предала децата си. Просто беше намерила себе си.
Сашенка постоя над децата, после целуна Снежанка по челото и Карло по нослето. Момченцето държеше в ръцете си едно от многото си зайчета. Изведнъж й се прииска да ги разбуди и да ги разцелува. „Аз съм тяхната майка, аз съм все същата Сашенка“, мислеше си тя.
Изведнъж Снежанка, стиснала възглавничката си, седна в леглото.
— Мамо, ти ли си?
— Да, скъпа, върнах се. Баба ли ви сложи да спите?
— На танци ли си била?
— Откъде разбра?
— Пееш си някаква песничка, мамо. Каква песничка е тази? Някоя глупава ли?
Сашенка притвори очи и запя тихо на Снежанка и на себе си: „Очи черные…“ Тази песен бяха пели с Беня Голден. Може би той още си я тананика?
Снежанка хвана майка си за ръката, пъхна я в сгънатата на две възглавница, отпусна върху нея русата си главица и заспа.
Сашенка седеше на леглото с ръка под бялата бузка на Снежанка — притеснението й беше се изпарило. Тя не е Ариадна; не помнеше майка й някога да я е целувала за лека нощ. Майка й беше развратно същество, обезумяло животно. Но докато седеше на леглото на дъщеря си, тя си спомни нейната смърт. Те така и не успяха да поговорят. Защо Ариадна се самоуби? Сашенка никога няма да забрави онези нощи край умиращата си майка.
Заслушана в тихото дишане на децата, Сашенка отново се замисли за баща си. Колко горда беше, че той не избяга в чужбина, а се отрече от капитализма и се присъедини към новия режим! Не беше го виждала от 1930 година, когато той престана да бъде „безпартиен специалист“ и се превърна в „бивш гражданин“ и „вредител“ и го изпратиха на заточение в Тифлис, където живеел в малка стаичка. По време на репресиите можеха да арестуват Сашенка като „дъщеря на капиталист“, но тя беше стара болшевичка, активистка, беше се „реформирала“ в нова съветска жена, както каза Сталин. Защитиха я пролетарският произход и длъжността на Ваня, но тя разбираше, че не може да моли за баща си, не може да му помогне и дори да му изпрати колетче.
— Забрави го — каза й Ваня. — Така ще е най-добре и за него, и за нас.
Тя едва не се обърна с молба към другаря Сталин, но Снежанка навреме я спря.
За последен път беше чула мекия, учтив глас на Самуил Цейтлин — тонът и маниерите му толкова й напомняха за старото им имение и живота преди революцията — по телефона преди арестуването му през 1937 година. Децата й никога не бяха виждали дядо си — те знаеха, че родителите на майка им отдавна са починали. Сашенка никога не укори партията дори и в мислите си за това как се отнесе с баща й, но сега тя постоянно си задаваше въпроса: „Къде си, татко? Сечеш дърва във Воркута? Или добиваш въглища в Колима? Или отдавна са ти пуснали седем грама олово в сърцето?“
Сашенка се върна бавно в стаята си, взе душ, а после си легна до Карло. Той се събуди и я целуна.
— Ти си намерила малко зайче в гората — прошепна момченцето, притисна устни до ухото й и сгушени един до друг, те заспаха.
На следващата сутрин, едва беше седнала на бюрото си в редакцията, и телефонът иззвъня.
Тих, шеговит глас с еврейски интонации, който я накара да потръпне, рече:
— Обажда се новият ви автор, другарко редактор. Така и не разбрах дали ми поръчахте да напиша онази статия или не?
15
Десет дни по-късно Беня Голден както обикновено обядваше в клуба на писателите заедно с чичо Гидеон. По-късно посетиха Сандуновската баня и Беня продължи до Стас, арменския бръснар, в малкото съседно магазинче.
Там на стената висеше портрет на Сталин, имаше набор от ножици и голи бръсначи върху магнит, а на прозореца се мъдреше изкуствено цвете. По радиото, което никога не млъкваше при Стас, съобщаваха за въоръжени сблъсъци с японците в Монголия. Наближаваше война.
Беня седна на мекия кожен стол, а Стас изми лицето му с топла вода и го насапуниса.
— Изглеждате толкова щастлив — отбеляза Стас, стар арменец с гъста лъскава коса, неестествено гарвановочерна, и малки мустаци. — Поръчка ли имате? Или сте влюбен?
— И двете, Стас, и двете едновременно! След последната ни среща всичко в живота ми се промени.
Докато се наслаждаваше на топлите кърпи върху лицето и врата си, настроението на Беня се повиши още повече. Нямаше вдъхновение за писане. Можеше да мисли единствено за Сашенка. За чувствения й дрезгав глас, за това как поглажда горната си устна, когато се замисля; как танцуваха, как се любеха, пееха, говореха и се разбираха от половин дума, сякаш бяха „родени под една звезда“ — последното той произнесе на глас, бавно поклащайки глава.