Не минаваше нито ден, нито час или минута, без да изпитва непреодолима потребност да я види, да говори с нея, да я докосва. Искаше очите му да й се наслаждават, да запомни всяка черта на лицето й, за да може винаги да усеща присъствието й. Сега той гледаше дори до болка познатите места с благоговение, особено ако му напомняха за нея. Същия ден се разходи по улица „Горки“. Звездите и кулите възхваляваха не царете или Сталин, а нея, Сашенка. Когато мина по „Грановски“, където живееше тя, призрачен ореол сякаш освети улицата. НКВД охраняваше не маршалите и комисарите, а неговата любов, която живееше тук.
Любовта обаче винаги носи и страдание — тя е омъжена. И той е женен. И се бяха срещнали в жестоко време. Някога той беше обичал жена си, но постоянните битови неуредици превърнаха страстта им в навик; бяха станали като брат и сестра или по-зле, като съквартиранти в апартамента, в който живееха с малката си дъщеря. А Сашенка беше — гръмките романтични фрази му се губеха — просто най-прекрасната жена, която някога е срещал. Имаше чувството, че седи на главозамайващ връх, гледа надолу към блестящата земя, увенчана със звезди. Колко ще продължи това? Не бива да губят нито секунда.
— Колко е часът? Закъснявам! Побързай, Стас! — Изведнъж той почувства нетърпение, неудържимо желание да разкаже на някого за страстната си любов. — Влюбен съм, Стас. Не, повече от влюбен, луд съм по нея!
На другия край на града, в Китайгород, Сашенка, в хубав червен костюм, който обличаше понякога за работа, се качваше по стълбата към ателието на мосю Абрам Лернер, последният шивач в Москва от старата школа, чиито услуги ползваха сътрудниците на спецслужбите на НКВД. Той уши новата маршалска униформа, когато Сталин възстанови воинските звания в армията. Говореше се, че той шиел и куртките на Сталин, който всъщност беше консерватор по отношение на облеклото и това по-скоро бяха просто слухове.
Лернер беше взел на работа Клеопатра Фишман, която обслужваше съпругите на големците. Сашенка знаеше, че Полина Молотова и други съпруги си шият при нея (като някои си плащаха, докато други изобщо не отваряха дума). Сега в края на работния ден Сашенка се отби да вземе новия си тоалет. Тя чакаше нетърпеливо в чакалнята, където имаше купища чуждестранни модни списания „Базар“ и „Вог“. Ако клиентката си харесаше някой модел, тя го посочваше и Клео с екипа от шивачки го изработваше. Лернер и Клеопатра, които не бяха роднини, но работеха заедно от десетилетия, сякаш живееха на едно островче на старовремска учтивост — ателието им вероятно беше единственото място в целия Съветски съюз, където през последното десетилетие нямаше ни един арестуван или застрелян.
Клеопатра Фишман, набита ниска жена с побеляла къдрава коса, ухаеща на цикория, придружи Сашенка в пробната, където й показа синия копринен костюм с плисирани волани на полата.
— Искате ли да го пробвате, или ще го вземете така?
Сашенка си погледна часовника.
— Ще го облека.
Тя бързо свали дрехите си — помисли си, че преди никога не би ги захвърлила така, прибра ги в чантата и облече новия тоалет. Потръпна, когато коприната се плъзна по тялото й.
— Имате и нова фризура, Сашенка.
— Направих си трайно къдрене. Одобрявате ли?
Възрастната жена я огледа от горе до долу.
— Вие греете, другарко Сашенка. Бременна ли сте? Искате ли да кажете нещо на старата Клеопатра?
Петнайсет минути по-късно, в седем вечерта, на последния етаж на „Метропол“ Сашенка, с новия си костюм и фризура, в нова блузка и копринени чорапи, ухаеща на нов парфюм, се целуваше с Беня Голден, който, макар че белият му костюм ставаше все по-мръсен и смачкан, също беше избръснат, подстриган и изкъпан.
Правиха любов, разговаряха, смяха се, а после тя извади от чантата си пакет и го хвърли на леглото.
Той скочи, претегли го на ръка и го отвори.
— Малък подарък.
— Хартия! — въздъхна той. В магазина на Литфонда вече не му даваха хартия и се наложи тя да поръча.
— Хартията е пътят към сърцето на един писател.
Срещаха се всеки ден в „Метропол“ в продължение на десет дни и връзката им надхвърли сексуалните увлечения. Сашенка му разказа историята на своето семейство; той — за детството си в Лвов, за приключенията си през Гражданската война, за безкрайните любовни истории, в които се беше забърквал. След двайсет години работа в недрата на болшевишката система Сашенка се учудваше на наситения на събития живот на Голден — всяко нещастие в неговата уста се превръщаше в комедия, в която той играеше ролята на главен шут. Нападките му, скучни и обидни в устата на друг, се превръщаха в гротескни шаржове. Възгледите му за социалистическия реализъм, за писатели и режисьори бяха дръзко неприлични, но когато говореше за поезия, трогваше до сълзи.