— Ами ако не я намерят и най-мизерно си загине?
— Това е немислимо. В търсенето й индианците ще загубят най-много един ден. Може би после те изобщо ще се откажат да ни преследват.
По-късно се оказа, че съм бил прав. Такъв черен гологан се не губи.
Продължихме да яздим все в близост до гората, докато на запад тя се изпречи точно в нашата посока. Следователно ни се налагаше да я прекосим, но тя не ни създаде пречки, защото дърветата растяха много нарядко. По обед я оставихме зад гърба си, а пред нас отново се ширна тревиста равнина, от която тук-там се издигаше по някой нисък хълм. Спряхме за около час, за да могат конете ни да си отдъхнат, и тъкмо се канехме отново да тръгнем на път, когато в далечината пред нас изникнаха конници. Бързо се оттеглихме между дърветата.
Когато се приближиха, забелязахме, че са индианци. Всичките яздеха много хубави коне, но не носеха нито пушки, нито копия, нито пък лъкове.
— Съгледвачи! — обади се Винету и аз се съгласих с него. Разузнавачът трябва да има добър кон, за да може да се придвижва бързо. При изпълнението на неговата задача изброените видове оръжия само му пречат, ето защо обикновено той ги оставя у дома си.
— Съгледвачи ли? — попита Емъри. — Та нали ги изпращат само когато се предприемат враждебни действия. А да сте чували, че някое от тукашните племена е изровило бойната секира?
— Не — отвърна Винету — но тук се пресичат териториите на няколко племена. Винаги има някакви спорове и не е трудно едно племе да нападне друго.
— Четиримата ездачи не са боядисали лицата си с бойни цветове — обадих се аз — и няма как да разберем от кое племе са.
— Нека моят брат изчака да дойдат насам. Както изглежда, това са трима млади воини и един по-възрастен.
Индианците не се бяха насочили право към нас, но все пак се приближиха достатъчно, за да различим накрая и чертите на лицата им.
— Уф! — възкликна апачът. — Та това е моят брат Бързата стрела, вождът на нихорасите! Можем да му се покажем!
Апачът смуши коня си да излезе на открито и се насочи към четиримата. Ние го последвахме. Щом ни зърнаха, индианците спряха конете си и се хванаха за ножовете. Но още в следващия миг по-възрастният от тях извика:
— Уф! Моят приятел и брат Винету! Великият вожд на апачите е за мен като слънчевият лъч за болния, който жадува за топлина.
— А за мен появяването на Бързата стрела е като изворната вода за жадния. Моят брат е оставил пушката си у дома. Дали е тръгнал по пътеката на съгледвачите?
— Да. Бързата стрела и трима наши воини се метнаха на конете си, за да разберат в каква посока ще чуят да се разнася лаят на кучетата могольони.
— Защо е започнала вражда между тях и храбрите нихораси?
— Трима от нашите воини тръгнали нагоре по реката през земите на тези чакали. Те бяха убити. Изпроводих хора, за да попитат защо са го направили. И те не се върнаха. Тогава изпратих съгледвачи и от тях научих, че сред конете на могольоните настанал голям мор и се канели да предприемат поход и да отвлекат наши коне. Ето защо самият аз тръгнах на път, за да попитам собствените си очи. Сега се връщам.
— И каква вест ще занесе моят брат на воините си?
Бързата стрела отвори уста, за да даде желаните сведения, но веднага побърза да я затвори и ни измери нас, останалите, с проницателен поглед.
— Вождът на апачите е заедно с непознати бледолики и има даже един пленник. Как мога да отговоря тогава на въпросите му?
След тези думи Винету посочи към Фогел и каза:
— Този млад човек не е воин, но той властва над всички звуци, които радват сърцето. Когато свири на своите струни, ушите на всички, които го слушат, се изпълват с възхищение. Винету го е дарил със своето приятелство и със своята закрила.
После апачът посочи Емъри и продължи:
— Този бледолик е силен и храбър воин. Неговите каменни вигвами се издигат отвъд морето. Той притежава много стада и несметни богатства. Въпреки това тръгна да пътува, за да извърши големи подвизи. Винету е негов приятел. Той го познава отдавна, бил е заедно с него тук в планините и из саваната, а преди няколко месеца пак се срещна с него в една далечна страна отвъд две Големи води и го видя там да се бие геройски.
— Ами този тук? — попита Бързата стрела, посочвайки с пръст към мен.
— Това е моят брат Поразяващата ръка.