Очите на нихораса радостно просветнаха. Също като нас и той все още седеше на коня си. В този миг обаче пъргаво скочи от седлото, заби острието на ножа си в земята, седна до него и каза:
— Добрият Маниту изпълни най-голямото ми желание — да видя Поразяващата ръка. Нека моите прочути братя слязат от конете си и седнат при мен. Могат да поверят пленника си на моите млади воини, които добре ще го охраняват.
Скочихме от седлата. Всъщност нямахме време за губене, а и Бързата стрела навярно също, обаче за него щеше да е голяма обида, ако не изпълним желанието му. Ето защо насядахме при него в кръг, в чиито център беше забитият нож. Тримата млади нихораси развързаха Мелтън от коня, после пак му стегнаха краката с ремъка и го сложиха легнал на тревата близо до себе си. По знак на апача се отдалечиха от нас толкова, че пленникът да не може да чуе разговора ни.
Тогава Бързата стрела взе своя калюмет, натъпка го с тютюн и го запали. След като дръпнахме и последния път от лулата, вече бяхме приятели. Едва тогава вождът отговори на въпроса, зададен му от Винету преди малко:
— Могольонските песове ще изпълзят от дупките си след четири дни, за да потеглят на боен поход срещу моето племе.
— Моят брат откъде знае точното време? — осведоми се апачът.
— Видях ги да поправят амулетите си, а след това най-често има обичай да се изчакват четири дни преди да се тръгне на път.
— Къде ще ги посрещне моят брат, на своя територия, или ще избърза да ги изненада още в техните земи?
— Все още не знам. Това ще бъде решено от съвета на старейшините. Нека моят брат Винету дойде с мен, за да поговори с тях. Те ще се почувстват горди да видят при себе си и храбрия Шетърхенд.
— С радост бихме те придружили — отвърнах аз, — ала трябва да отидем при могольоните.
— При враговете на племето ми? — учудено попита той.
Накратко му обясних как стояха нещата. Известно време вождът гледа замислено пред себе си, а после рече:
— Въпреки това моите братя могат да дойдат с мен. Ако злият бледолик на име Джонатан Мелтън потърси закрилата на могольоните, той ще остане при тях.
— Ами ако му я откажат?
— Тогава ще продължи да язди към Бялата скала, за да чака там своята скуоу.
— Тя е тръгнала вече натам и е възможно още утре да се присъедини към него. Както сам виждаш, ние нямаме никакво време за губене.
— Разбирам. Моят брат Шетърхенд каза, че Мелтън е напуснал пуеблото на кон, нали?
— Да.
— А не с кола?
— Не.
— С него ли е бялата скуоу?
— Все още не.
— А някой, който да кара колата с четирите коня?
— Не.
— Ами един бял ловец, който да му е бил водач?
— Също не. Защо Бързата стрела ми задава тези въпроси?
— Защото видях как могольоните нападнаха една кола. Застреляха кочияша и плениха един бледолик и една бяла скуоу, които седяха в колата, както и яздещия до нея водач.
— Защо ли са нападнали колата?
— Защото са изровили бойната секира срещу нас. Винаги когато тези песове тръгнат по бойната пътека срещу червенокожи мъже, те гледат и на бледоликите като на врагове.
— Невъзможно е Мелтън да е бил там. Но в такъв случай не бива да се бавим, понеже животът на пленниците виси на косъм. Налага се да се разделим с храбрия вожд на нихорасите. Може би ще се видим отново по-скоро, отколкото сега си мислим.
— Поразяващата ръка има ли някаква причина, за да изказва тази надежда?
— Да. Възможно е да ни потрябва помощта ти, за да измъкнем Мелтън от могольоните. А те подозират ли, че си узнал вече за враждебните им намерения?
— Знаят, че намеренията им са ни известни, но вярват, че нямаме никаква представа за толкова скоро предстоящото нападение.
— Това е добре за вас. Кое племе е по-силно — вашето или тяхното?
— Броят на воините е почти еднакъв.
— Надявам се, че ще мога да ти бъда полезен. А ти би ли желал да ми направиш една услуга? Ще ти бъда много благодарен.
— Кажи ми каква е тя!
— Молбата ми е доказателство както за приятелството ми, така и за доверието, което имам в теб. Ние не знаем какво ни очаква през близките дни. Вероятно ще ни се наложи да бъдем и разумни, и смели. Ако непрекъснато трябва да мъкнем с нас пленника си, бихме могли да изпаднем в големи затруднения.
— Искате да ми го поверите ли?
— Да, моля те да го вземеш.
— Ще изпълня молбата ти. Пленникът ще бъде при мен на също толкова сигурно място, колкото ще е и ако бдиш над него със собствените си очи.
— Благодаря ти. А погледни сега този млад мъж, който седи до мен! Вождът на апачите спомена вече, че той не е воин. Бледоликият не е пригоден за опасностите, срещу които тръгваме. Ще го вземеш ли под закрилата си? После ще наминем при теб за него.