Застанали на отвъдния склон на планинския купен, ние хвърлихме поглед надолу към бивака. Нямаше как да различим Бялата скала, защото в тъмната нощ и тя бе станала черна. Долу горяха многобройни лагерни огньове. Вигвамите се виждаха само като силуети с неясни очертания.
— Well, ето ни вече при целта — обади се Дънкър. — Какво ще правим?
— Вигвамите не могат да се различат добре — отвърнах аз. — Е, да, ако имаше лунна светлина, на която добре да си личат, тогава можеше да се предприеме нещо.
— Но тъмнината си има и положителните страни.
— Така е, обаче най-важното е да разбера в кой вигвам е Мелтън и къде се намира лейди Вернер.
— Много добре знам къде са, ала за съжаление не мога да ти покажа. А ако можех, какво щеше да направиш?
— Щях да сляза долу в бивака.
— Защо?
— Поне да поговоря с жената, ако се окаже невъзможно да я измъкна.
— Това би било един от онези номера, които, както казват, са по силите само на теб и на Винету. Но трябва да знаеш, че целият бивак е обграден с постове. Как тогава ще се промъкнеш в него?
— По най-естествения път, който съществува — през потока. Няма да си тръгна преди да съм опитал поне да разговарям с лейди Вернер. Какви са всъщност вигвамите? Зимни или летни?
— Летни са.
— Значи са от платно. Тогава то е закрепено за колчета, които могат да се измъкнат от земята. При зимните вигвами положението е друго. Далече от потока ли са двете шатри, които търся?
— Не, съвсем близо са.
— Добре, тръгвам. Върнете се при конете и ме чакайте там. Ето ви моите пушки. Вземете ги и ги занесете при Емъри!
— Моят добър брат няма ли да поеме твърде голям риск? — замислено попита апачът. — Винету предпочита да го придружи.
— Не. Няма да имам никаква полза. Друго беше, ако ти знаеше точното разположение на онези вигвами.
— В такъв случай би трябвало с теб да дойде белият ловец, с когото се срещнахме. Той добре познава местността, а и ще ти помага. Самият ти го нарече способен уестман.
Дънкър веднага изрази готовност да ме придружи.
— Тази работа е по вкуса ми, сър. Харесва ми! Как мислиш, ще мога ли да участвам в нея?
— Хмм, не те познавам достатъчно, за да ти отговоря. Умееш ли да плуваш и да се гмуркаш?
— Доста сносно.
— Каква беше днес водата в рекичката — бистра или мътна?.
— Мътна беше. По нея често плаваха снопчета отнесена трева, както и тръстика.
— Това е много хубаво, защото ще ни е от голяма полза. Ще си направим островчета, под които ще се скрием така, че никой да не може да ни види.
— Островчета ли? Под които ще се скрием? — слисано попита той. — Я ми го обясни, сър. Не го проумявам.
— Цялата работа съвсем не е толкова трудна. Веднага ще разбереш. Навързва се тръстика, както и други неща, често влачени от водата, и то по такъв начин, че да се получи форма на малко островче — от онези, които теченията на реки и потоци влачат със себе си. В средата на островчето се прави връх, който трябва да е кух и да има няколко дупки, обърнати на всички страни. Промъкнеш ли се под него, вкараш ли главата си в издадената над водата част, ще имаш достатъчно въздух за дишане и през дупките ще можеш да се оглеждаш във всички посоки.
— All right! Много умна идея, сър! Да, дори и хора като мен могат още много да научат от Олд Шетърхенд и Винету. — Човек трябва да е изобретателен, мастър Дънкър!
— Щом островчетата ще плават, то и ние ще трябва да заплуваме заедно с тях, нали?
— Ако водата е дълбока, ще плуваме, плитка ли е, тогава ще газим. Ще се налага ту Да изпъваме тяло, ту да го свиваме — все според дълбочината на водата. Най-добре плуването да става по начина, наречен «плуване прав». Колената се присвиват леко нагоре и риташ във водата ту с единия, ту с другия крак, докато с протегнатите и по-широко разтворени ръце гребеш кучешката. Но в никакъв случай не бива да се образуват и най-малките вълнички, защото те всичко биха издали на някой по-наблюдателен човек. Разбра ли ме, мастър Дънкър?
— Yes, сър, много добре. Мисля, че ще се справя.
— Почакай малко! Не е само това! Трябва да съблюдаваме и някои други неща, разбира се при положение, че противникът е оставил зорки и наблюдателни постове. Ще напредваме внимателно, като ще спираме само на такива места, където самите ние поискаме да се огледаме по-подробно. Не бива да се придвижваме нито по-бързо, нито по-бавно от водата или от други предмети, които ще се носят близо до островчетата. А съвсем пък не бива някой да реши да плува срещу течението. Трябва винаги да се съобразяваме с него. Там където има водовъртежи, ще се наложи и самите ние да се въртим, а ако решим да спираме на брега, за да подслушваме, това трябва да става на подходящи места, където водата е спокойна и има вдадена в реката суша. Ще изглежда, че уж островчето се е закачило там и е спряло.