— Хмм! Все пак е по-трудно, отколкото си мислех, сър.
— Ако човек има опит и добре внимава, всичко е лесно. Важното е дали искаш да рискуваш.
— С най-голямо удоволствие! Направо се радвам.
— Хубаво! Но смятам за свой дълг да те предупредя, че рискуваш живота си. Забележат ли ни, загубени сме! И тъй, добре си помисли!
— Pshaw! Няма какво да размислям. Идвам с теб! Просто ми се ще веднъж да се свра в един плаващ остров и после да мога да разказвам, че всичко това съм научил от Олд Шетърхенд.
— Добре! Знаеш ли на какво разстояние нагоре и надолу по долината има разставени постове?
— Да, ако от обяд не се е променило нещо.
— Тогава можеш да ме водиш. Горе ще нагазим във водата и ще излезем на сушата едва след като отминем долния край на бивака. Тъй като после няма да разполагаме с необходимото време, ще трябва още сега да ти кажа как да се държиш. Едно леко цъкане с език ще е знакът, че някой от нас иска да каже нещо на другия. В такъв случай приближаваме двете островчета плътно едно до друго, за да имаме възможност да се разберем. Освен това ще гледаш винаги да си зад мен и да правиш всичко, каквото правя и аз. Спра ли на брега, спираш и ти. Отблъсна ли се, ще направиш същото! Само в един-единствен случай не бива да следваш примера ми, а това ще е, ако зарежа островчето и се изкача на брега, за да се промъкна тайно до някой вигвам.
— The devil! Нима е възможно да поемеш подобен риск?
— Не само е вероятно, ами е дори и сигурно. Ще ми посочиш вигвамите, за които споменах, още преди да сме се изравнили с тях, защото не бива да се връщаме срещу течението. Впрочем, за да те окуража, ще ти кажа, че цялата работа е по-лесна, отколкото изглежда. От едната страна на рекичката, където водите й мият белите скали, сигурно няма жива душа. Следователно оттам не можем да очакваме опасност. А другият бряг е обрасъл с храсталаци, които ни предлагат закрила. Към това се прибавя облачното небе, мрачната нощ, както и несигурната трептяща светлина на огъня, която във водата още повече не позволява ясно да се различат очертанията на отделните предмети. А сега напред! Нека първо уведомим Емъри, а после пътешествието по вода може да започне!
— Няма ли да е по-добре, ако изчакаме, докато огньовете угаснат и индианците си легнат да спят?
— Не, нали искам да поговоря с жената, стига да има и най-малката възможност за това, а и да наблюдавам червенокожите, за да узная евентуално нещо за планирания поход срещу нихорасите! Или трябва да рискуваме още сега, или изобщо да се откажем от тази работа.
Отидохме при Емъри и оставихме там всичко, от което не се нуждаехме, или което не биваше да се намокри. От оръжията взехме само ножовете си. Тъй като Дънкър нямаше нож, апачът му даде своя. Винету настоя да ни придружи до рекичката. Поиска да ни помогне при изграждането на островчетата и аз се съгласих, понеже така спестявахме време.
Естествено, че трябваше да подходим към тази работа с най-голяма предпазливост. След като открихме къде се намираше първият пост над бивака, ние продължихме на известно разстояние в същата посока, докато намерихме тръстика. Не биваше да я режем над водата, защото на сутринта прорязаните стебла щяха да направят впечатление на индианците. Между близките храсталаци имаше достатъчно сухи клони, тъй че скоро събрахме необходимото ни количество и започнахме да правим островчетата. Те трябваше да са леки, но здрави, защото ако някое от тях се разкъсаше и разпаднеше, скрилият се отдолу човек щеше да се изложи на най-голяма опасност. А и формата им не биваше да бие на очи. Трябваше да изглеждат точно така, сякаш единствено водата беше събрала и сплела отделните им съставни части, образувайки едно цяло. След около час бяхме готови. Дънкър пръв навлезе в рекичката, за да направи пред мен един опит с «островчето», който излезе напълно успешен. След като ме увери, че за всеки случай ще бъде в пълна готовност да ни помогне със скорострелната ми карабина «Хенри» в ръка, Винету се отдалечи. После и аз навлязох във водата, промъкнах се под моето островче и пъхнах глава в кухината му. Нощното ни приключение можеше вече спокойно да започне.
Не беше кой знае колко приятно чувство да си потопен във водата облечен. Вярно, бяхме оставили при Емъри всичко, от което можехме да се лишим, ала тъй като смятах да разговарям с Марта, все пак задържах по-голямата част от дрехите си, а те скоро натежаха от вода и започнаха да ми пречат.