— Нашите очи съзират храбри ловци и воини, чиято слава се носи над планини и савани и не бива да лагеруваме близо до тях. Нека ни разрешат да седнем край водата по-далеч от тях, за да можем да слушаме мъдростта на техните думи!
— В скоро време и моите братя ще станат прочути мъже, тъй че нека спокойно седнат при нас.
Ние се настанихме край потока, а те насядаха срещу нас на почетното разстояние от няколко крачки. Винету повтори моя въпрос за полученото от техния вожд поръчение. Същият индианец отново взе думата.
— Бързата стрела не ни е дал някакви по-специални заповеди. Трябваше да яздим до Бялата скала, или ако могольоните вече са потеглили на път, да се опитаме да ги открием и да му изпратим вест за намеренията им.
— Все заедно ли трябва да останете? — осведомих се аз.
— Да. Винаги само един от нас ще отнася съобщението, тъй че докато могольоните се доберат до Мрачната долина, дотам ще пристигнат едно подир друго пет известия.
— Значи вестоносците ще отиват само до Мрачната долина, а не чак до вашето село, така ли?
— Да, вождът ще ги очаква там.
— С колко воини?
— Засега с малко. Другите са останали назад, за да правят месо и да изработят своите бойни амулети. Бързата стрела ни каза, че прославените воини може би ще дойдат и ще се бият заедно с нас.
Понеже при последните си думи той ме погледна въпросително, аз му отговорих:
— Наистина сме тръгнали на път към синовете на нихорасите. Но тъй като срещнахме вас, може би вече няма да е нужно да отиваме чак до Мрачната долина. Един от вас може още сега да се върне обратно, за да съобщи на вожда онова, което имаме да му казваме. Другите четирима обаче ще останат, за да ги използваме и по-късно като вестоносци. Ще променим избраната посока и отново ще поемем с конете на север, за да потърсим могольоните и да ги подслушаме. Колко воини ще наброявате, след като се съберат всички?
— Четири пъти по сто.
— Ако наблюденията ми са верни, воините на могольоните не достигат тази цифра. Не познавам Мрачната долина, където се каните да ги посрещнете, но щом Бързата стрела е избрал тази местност за полесражение, сигурно тя е удобна за целта.
— Много е удобна, но не и при дадените обстоятелства — намеси се Винету. — Могольоните също се канят да заемат там позиции и следователно ще изпратят съгледвачи, които основно да претърсят всички околности. Ето защо ще е по-добре, ако бъдат нападнати преди това, когато още не очакват да се натъкнат на врага.
— А ти знаеш ли някое удобно място? — попитах го аз.
— Да. То се нарича Плато на каньона и се намира на два часа път преди Мрачната долина. Платото образува триъгълник от твърда скала. От едната му страна има дълбок каньон, чиито стени са толкова стръмни, че никой не може да се спусне по тях. От другата страна високи скали се издигат като огромна стена, по която има възможност да се изкатериш, но не и на кон. До платото се стига по рязко изкачваща се клисура, а тя е толкова тясна, че през нея могат да яздят един до друг само по двама конници. Стигне ли човек горе, дълбокият каньон остава отдясно, а малко косо отпред се издига високата каменна стена. Отляво е третата страна на триъгълника и тя представлява гора, по чиято периферия растат гъсти храсталаци. Онзи, който поиска да слезе от платото, ще трябва да язди покрай каньона чак дотам, където скалите се спускат по-полегато пред него. Там започва друга, също тъй тясна клисура, която от отвъдната страна на платото първо води стръмно надолу, а после една пътека продължава към Мрачната долина. Моят брат Шарли сигурно ще признае, че това плато е много удобно, за да изненадаме и пленим нашите врагове.
— Съгласен съм — кимнах аз. — Не съм виждал нито платото, нито Мрачната долина и следователно не мога да знам кое от двете места е за предпочитане, но щом моят червенокож брат ни препоръчва платото, убеден съм, че е прав. Какви предложения ще ни направи Винету относно нашите действия?
— Един от разузнавачите на нихорасите ще се върне при своя вожд, за да му съобщи, че могольоните трябва да бъдат посрещнати на Платото на каньона. Следователно се налага Бързата стрела да тръгне натам със своите четиристотин воини. Малко преди Да стигнат мястото на планираното нападение, те ще оставят конете си под надзора на няколко пазачи. После триста нихораси ще се изкачат на платото, където ще се разделят. Сто и петдесет ще се скрият в гората, а други сто и петдесет ще залегнат зад скалната стена, по която ще могат да се изкатерят, тъй като ще са без коне. Така по-късно, когато могольоните се озоват на платото, ще се видят обградени отляво от неприятели, отпред също от неприятели, а отдясно — от дълбокия каньон, където е немислимо да се спуснат и да избягат.