Выбрать главу

— Съвършено вярно! Но Винету спомена само за триста воини на нихорасите, а нали самият той още в началото каза, че са четиристотин! Четвъртата стотица навярно ще се скрие долу пред тясната клисура, за да попречи на могольоните да слязат от платото.

— Моят брат ме разбра, но мисли ли, че ще е добре, ако тези сто воини се скрият там малко преди пристигането на неприятеля?

— Не, оставените от тях следи биха могли да ги издадат. Впрочем би ни било много полезно, ако можехме да ги задържим при нас.

— Така е. Сега ще се върнем обратно, за да наблюдаваме могольоните. Ще изпратим вестоносец до Бързата стрела, за да му каже да ни даде онези сто воини. Може би ще имаме голяма нужда от тях.

— Прав си. Но те не бива да яздят по пътя, по който ще дойдат могольоните, защото се излагат на опасност най-неочаквано да се натъкнат на неприятеля, или пък със следите си да се издадат. Впрочем ще трябва да определим някое друго място, където да се срещнем с тях.

— И за това помислих вече — отвърна Винету и като се обърна към петимата нихораси, попита: — Моите червенокожи братя знаят ли къде се намира Пинун-Тота?

— Да — отвърна индианецът, който беше говорил и преди. Пинун-Тота е малка верига от възвишения, която се извива като змия и затова я наричат Змийската планина.

— Нека Бързата стрела изпрати там стоте воини, и то веднага след като пратеникът пристигне при него! Разбрахте ли всичко, което ви казах?

— Да.

— Тогава нека един от вас да отиде да уведоми вожда!

Тъй като Винету нямаше какво друго да им нареди, аз добавих:

— Нека вестоносецът каже на Бързата стрела, че могольоните са вече на път. Нямаме никакво време за губене. Веднага щом вашите сто воини се присъединят към нас, ще тръгнем по петите на неприятелите, за да им отрежем пътя за отстъпление, когато стигнат Платото на каньона. Как се нарича мястото, където се намираме в момента?

— Изворът на сянката.

— Вождът непременно трябва да узнае, че сте се натъкнали на нас, за да може точно да си изчисли времето. Впрочем колко път има оттук до Змийската планина?

— С коне като нашите ще яздим само три часа — отговори Винету.

— В каква посока?

— На североизток.

— А ние идваме от северозапад. В такъв случай Змийската планина се намира на пътя между Бялата скала и пуеблото на нашата Юдит. така ли?

— Да.

— И Джонатан Мелтън е решил да мине с петдесет воини именно по този път, за да ни залови. Хмм! Хрумна ми една мисъл. Какво е разстоянието до Мрачната долина, където е Бързата стрела?

— Мрачната долина е на пет часа езда оттук.

— Тогава незабавно ще потеглим към Змийската планина. След пет часа вестоносецът ще стигне при вашия вожд. Смятам, че един час ще е достатъчен на стоте нихораси, за да се приготвят за тръгване. Значи за единайсет часа ще успеят да пристигнат тук, при Извора на сянката, а след четиринайсет часа ще бъдат вече при нас в подножието на Змийската планина.

— Защо моят брат иска да бързаме толкова много? — попита Винету.

— Защото така ще можем да пленим Джонатан Мелтън с неговите петдесет индианци.

— Тогава би трябвало да яздим подир него чак до пуеблото — подхвърли Емъри.

— Защо? Нима мислиш, че ще тръгне натам?

— Естествено! Нали иска да ни залови, значи ще язди срещу нас, но понеже няма да ни срещне, ще се върне в пуеблото и там ще научи, че отдавна сме си отишли. А когато тръгне обратно, ние вече ще сме се справили с могольоните и спокойно ще го чакаме да се появи. Едва тогава ще го заловим, а не преди това.

— Ти забрави еврейката.

— Юдит ли? Хмм! Вероятно тя се е върнала в пуеблото.

— Не ми се вярва. По-скоро е поела към Бялата скала.

— Значи мислиш, че нейните индианци са я намерили, а?

— Съвсем сигурно. Тя си беше наумила бързо да догони Мелтън и ето защо предполагам, че е продължила пътуването си, а не се е върнала обратно.

— Е, добре, и по-нататък?

— В такъв случай нейде по пътя Мелтън ще се срещне с нея. Ще узнае, че сме се отправили към Бялата скала и ще побърза да се върне, за да уведоми могольоните. Дотук даваш ли ми право?

— Хмм, не бих искал да ти възразявам. Продължавай!

— Ако предположението ми е вярно, ние можем да срещнем Мелтън още преди да е стигнал при могольоните. Ако стоте воини на нихорасите са с нас, лесно ще го заловим заедно с неговите петдесет индианци. Така с един куршум ще ударим два заека: могольоните ще бъдат отслабени с петдесет души и Мелтън ще ни падне в ръцете.