— Все още не сме стигнали дотам! — окуражи го тя. — Какво сме загубили всъщност? Абсолютно нищо!
— Най-малко загубихме сумата, която баща ми носеше в ботушите си.
— Не е така. Ако онези хитреци ни паднат в ръцете, ще си върнеш парите, които са отмъкнали от баща ти. Просто трябва да го освободиш!
Той й отправи един много особен поглед и я попита:
— Толкова ли много те е грижа за него?
— За него не, но за теб и за парите.
— Тук си права. С баща ми могат да правят каквото си искат. Няма да взема да си вържа черно заради това. Ти мислиш ли, че при него се чувствам кой знае в каква безопасност?
— А не е ли така? — учудено попита тя.
— Не е! Вярно, все още не си е признал и приписва онова злодеяние на Олд Шетърхенд и Винету, но аз знам, че той е убил брат си, за да се спаси и да присвои парите му. А един братоубиец е способен да убие и собствения си син.
— Господи! — възкликна тя. — Смяташ, че това е възможно?
— Да. Той е в състояние да ми отмъкне парите и да изчезне с тях. Затова тръгнах да пътувам с теб и се отказах да яздя заедно с него. Затова в пуеблото не биваше да знае къде са скрити парите. Ако живеехме заедно, нямаше да спя спокойно и една минута. Познавам го. Не би се спрял не само пред грабеж, но в случай на нужда дори и пред убийство, без да пита дали става въпрос за родния му син. И тъй, ще го освободя между другото, когато пленявам враговете ни, но после двамата ще се разделим. Той ще получи толкова, колкото да може да преживява и няма да имам повече работа с него. Но стига сме говорили за баща ми! Най-важното е, че нашите преследвачи са се отправили към Бялата скала. Колко хубаво стана, че помъкнахме с нас адвоката и певицата!
— Какъв адвокат? Каква певица?
— Питаш ме… ах, да, та ти няма откъде да го знаеш. Представи си само, Мърфи е тръгнал подир нас!
— Мърфи ли? Да не е полудял?
— Сигурно, иначе не би дръзнал да се отправи към Дивия запад. В Албюкърки е срещнал сестрата на Фогел и я е взел със себе си.
— И тя е тръгнала с него? Ти видя ли ги и двамата?
— Да. В ръцете на могольоните са. Естествено те никога няма да се върнат на изток. По време на бойния поход трябваше да ги оставят при Бялата скала, но…
— Какъв боен поход? — прекъсна го тя.
— Могольоните са тръгнали на поход срещу нихорасите. Естествено без старците, жените и децата. Двамата пленници, певицата и адвокатът, също щяха да са при тях, но успях да увещая индианците да ги помъкнат със себе си. Така че Винету и спътниците му няма да могат да ги освободят, когато отидат при Бялата скала. Онези двамата са имали кола, когато са били нападнати и заловени от могольоните. Натовариха ги пак на нея. Вождът се съгласи с голямо неудоволствие, но в крайна сметка ми направи тази услуга. Силния вятър сигурно е бил много добър приятел на твоя съпруг. Разбрах го по извънредно топлия прием, който ми оказаха благодарение на твоята препоръка. Всъщност този вожд не е най-подходящият човек за мен и за моите планове. Струва ми се, че той е по-скоро предан и честен индианец. Успях да го настроя враждебно срещу Винету и Олд Шетърхенд само защото му ги представих като приятели и съюзници на нихорасите, неговите противници.
— Значи ако му попаднат в ръцете, той няма да ги закриля, така ли?
— Няма. Беше ми необходимо голямо въображение и много изобретателност, за да го накарам да ги намрази. Дявол знае как и защо тези типове са на толкова голямо уважение дори сред вражески настроени племена и могат да си позволят да поемат много повече рискове от другите хора. Наистина, усетих, че вождът храни известна неприязън към апача, ала само това нямаше да ми свърши работа и си съчиних няколко хубави историйки. Както сам се убедих, те постигнаха желания от мен резултат. Не бях съвсем сигурен дали онези мерзавци щяха да ме последват, но тези типове имат такъв невероятен успех в откриването на следи, че допусках възможността да попаднат и на моите дири и да поемат към Бялата скала. Следователно трябваше да се погрижа да не ги посрещнат там като приятели и ми се струва, че го направих според силите си.
— Както вече ти казах, те знаят, че си там. Но какво ли ще предприемат, когато не те намерят?