— Зоркото око е храбър воин — отвърна с достойнство Винету. — Бихме изпушили калюмета с нашите братя като поздрав за добре дошли, ала нямаме необходимото време, понеже искаме да заловим петдесет могольони. Моите братя узнаха ли вече за тази задача?
— Да. Съгледвачът ни пресрещна и ни каза. Онези песове могольоните ще видят, че сме готови за бой.
— Моите братя знаят ли езерото, което се нарича Дълбоката вода?
— Да. То се намира ей нататък, право към залез слънце.
— Нека тогава ни последват дотам, а Зоркото око да язди до мен. Когато отново потеглихме, нихорасите поеха след нас като се подредиха в индианска нишка. Така се прави винаги на бойни походи, защото по този начин се образува само една тясна диря и когато неприятелят се натъкне на нея, той няма да успее да определи точния брой на конниците пред себе си.
Яздех от дясната страна на Винету. Зоркото око беше от лявата му страна. Тъй като имаше още някои неща, които трябваше да узная, след известно време наруших мълчанието, обръщайки се към втория вожд на нихорасите:
— Преди малко моят брат Винету нарече Зоркото око храбър войн. Аз знам, че всички нихораси са смели хора и затова е сигурно, че ще победят могольоните. Воините на нихорасите все още ли са заети с изработването на амулетите си?
— Не — отвърна ми той. — Тържествените церемонии бяха прекъснати веднага щом се появи пратеникът на моите прочути братя.
— Правилно сте постъпили. Изработването на амулетите трае доста продължително, а нашето време е кратко и много ценно, защото могольоните още тази вечер ще стигнат до Извора на сянката. Зоркото око знае ли каква вест изпратихме на неговия брат, вожда?
— Да.
— Кога ще пристигне той на Платото на каньона?
— Утре сутринта с настъпването на деня.
— Тогава всички врагове ще ни паднат в ръцете.
— Това ни е известно. Всяко могольонско куче, което не се предаде, ще бъде застреляно.
— А каква ще е съдбата на тези, които се предадат?
— Ще бъдат вързани на кола на мъченията.
— Ако това стане, онази местност ще бъде наречена Плато на масовото убийство. Моят брат чувал ли е някога Винету и Поразяващата ръка да са били привърженици на кръвопролитията? Сигурно не е!
— Това го знае всеки червенокож и всеки бледолик, който е слушал някога да се говори за тези двама воини.
— Тогава сигурно и на теб са ти казали, че никога не помагаме на племе, което възнамерява да се отнесе жестоко с пленените си врагове. Тепърва ще разговарям с твоя брат, Бързата стрела, за битката, която предстои на Платото на каньона, но с теб се налага да обсъдим още сега планираното от нас нападение над петдесетте могольони. Те ще пристигнат при Дълбоката вода. С тях са един бледолик, една бяла жена и неколцина воини на юмите, които не са ваши врагове. Ще ми помогнеш ли да заловя тези хора?
— Щом Поразяващата ръка го желае, така ще стане. Но могольоните ще са наши, нали?
— При условие, че няма да ги избиете, ако не е абсолютно необходимо. Днес аз ще съм предводителят, защото пуших с вашия вожд лулата на мира. Аз съм негов брат. Помолих го да ви изпрати да ни помогнете и той го направи. Ето защо изисквам от вас да вършите само онова, което сметна за правилно. Единствено при това условие ще ви предам петдесетте могольони, които очакваме.
Той сбърчи чело, заби поглед в земята и не отговори. Моето искане явно противоречеше на представите му за право и справедливост.
— Защо мълчи моят брат? Защо не казва нищо? — настоятелно попитах.
Тогава той махна с ръка така, сякаш искаше да пропъди нещо от себе си и отвърна:
— Тъй като Поразяващата ръка е откровен към воините на нихорасите, то и аз ще бъда откровен и ще ти призная, че моят брат, вождът, ме посъветва да се подчинявам на теб, и на Винету.
— Тогава днес и утре ще спечелите две големи победи, без да жертвате воините си. Мъдростта е по-властна от грубата сила и милосърдието е по-могъщо от убийството.
— Съгласен ли е и Винету с теб? Аз трябва да се подчинявам и на него.
Тогава апачът ме подкрепи с думите:
— Онова, което каже или направи моят брат Шетърхенд, е все едно казано или направено от мен. Нека моите братя се споразумеят, но да не обсъждат повече нещата преди Олд Шетърхенд да е видял Дълбоката вода.
Несъмнено той имаше основателна причина, за да поиска това от нас. Ето защо аз замълчах. Впрочем, вече бях постигнал целта си — бях узнал в каква степен можеше да се очаква от нихорасите жестокост и в каква хуманност, естествено, доколкото е възможно да се използва понятието хуманност при воденето на бойни действия от червенокожи.