Разположеният нависоко триъгълник, който щеше да се окаже съдбоносен за могольоните, беше плътно обсаден от триста нихораси. Сто и петдесет бяха залегнали зад скалите на възвишението A. Ръководеше ги техният вожд. Другите сто и петдесет дебнеха в гората. Тяхното командване бе поверено на Винету. Планът ни се състоеше в следното: спокойно да оставим могольоните при E да се изкачат на платото и да продължат да яздят успоредно на каньона C, докато стигнат до изхода D. Но още преди да се доберат до него, аз трябва да съм се появил с моите нихораси при E. След това могольоните ще бъдат толкова плътно обкръжени, че ако искат да постъпят разумно, непременно трябва да се предадат. Ще се намират съвсем беззащитни на откритото плато, докато нихорасите ще да имат чудесно прикритие както зад скалите, тъй и в гората. За да ги прогонят оттам, могольоните ще се видят принудени да щурмуват едновременно в двете посоки, при което гибелта им ще е неизбежна. В случая трябваше да се има предвид и фактът, че на индианците и през ум не им минава да предприемат открито нападение.
Понеже вождът на могольоните яздеше начело, неговият кон пръв стъпи на платото. Там той спря за броени секунди, докато се огледа на всички страни. След като не забеляза нищо подозрително, продължи да язди нататък и хората му го последваха. Този човек бе толкова уверен в своя успех, а по тази причина и толкова непредпазлив, че не беше изпратил напред нито един от воините си, за да претърсят околностите за неприятели. Когато и последният от могольоните стъпи на платото, първите ездачи от колоната бяха стигнали вече до средата на страната C, покрай която зееше каньонът. Трябваше да ги оставим да яздят още две-три минути и тогава да им се покажем, но за съжаление вождът на нихорасите се оказа прекалено нетърпелив, за да изчака този момент. Той бе залегнал зад един голям камък на скалистото възвишение. Изгубил търпение, той вдигна пушката си, прицели се в предводителя на могольоните и стреля, но без да го улучи. Незабавно хората му се показаха от своите прикрития, нададоха бойния си вик и също изстреляха пушките си, ала без да постигнат по-голям успех от своя вожд, защото разстоянието до неприятеля бе все още твърде голямо. На Винету веднага му мина през ума, че скрилите се заедно с него в гората нихораси ще последват този лош пример и със силен глас, който проехтя надалече, извика:
— Не стреляйте още! Останете скрити в гората!
За него бе важно не само да предотврати прибързаното нападение, но преди всичко да избегне излишно кръвопролитие. Това беше и главното условие, поставено от нас, с което се бе съгласил вождът на нихорасите. Но за съжаление думите на Винету отидоха на вятъра. Неговите сто и петдесет нихораси изскочиха между дърветата и надавайки див боен вик, стреляха по могольоните. Мнозина от тях бяха улучени.
Вождът Силния вятър изплашено спря коня си. Видя, че скалистата височина пред него бе заета от противникови воини. Гората от лявата му страна гъмжеше от неприятели. Отдясно зееше дълбокият каньон. Ако още яздеха напред, щяха да се приближат до високата верига от скали, откъдето изстреляните по тях куршуми още не можеха да ги достигнат. Впрочем дотам имаше доста повече път, отколкото обратно до входа на клисурата, близо до който все още се намираше краят на индианската колона. Ето защо вождът светкавично обърна коня си, изправи се на стремената, с високо вдигната ръка направи знак на своите хора и им изкрещя:
— Връщайте се! Обградени сме! Бързо обратно в клисурата!
Разбира се, един Винету би постъпил по друг начин. Но уплахата от внезапното нападение на този толкова опасен терен бе отнела способността на Силния вятър спокойно да разсъждава. Той препусна обратно, а неговите хора го последваха. Това предизвика невъобразим хаос и объркана тълпа ездачи се втурна напред, за да се добере час по-скоро до клисурата. И точно в тази тълпа нихорасите започнаха да изпращат от гората куршум след куршум. Това си беше чисто масово убийство. Ето защо апачът изтича на открито и размахвайки високо карабината си, опита да възпре нихорасите, като извика:
— Не стреляйте! Винету ви заповядва!
За щастие неговото появяване оказа по-голямо въздействие от думите му преди малко. Стрелбата престана. Но последиците от прибързаното нападение не можеха вече да се предотвратят, защото могольоните стигнаха до клисурата и навлязоха в нея.