Жената беше облечена чисто и изглеждаше много покрусена. Наложи ми се да чакам около три-четвърти час, докато мъжът й се върне. Тя му отвори и още отвън му каза какво желая да купя. Той влезе в стаята и ме заведе в малко съседно помещение, където се намираха неговите скъпоценности.
— Значи искате гривна, сър — поде той. — Бих ви препоръчал ей тази с гранатите, а към нея има и подходяща брошка. Ще стои чудесно, особено на блондинка.
— За съжаление мисис Силвърхил не е блондинка — подхвърлих аз.
Той отпусна ръката, с която ми подаваше гривната и припряно ме попита:
— Мисис Силвърхил ли? Нима познавате дама с това име?
— Та нали този подарък е за нея! Учудвате ли се?
— Не, съвсем не! Къде живее мисис Силвърхил, сър?
— На тази улица, само че няколко къщи по-нагоре.
— Изглежда сте й приятел, а?
— Старо познанство, нищо повече.
— Well, всъщност това не ме засяга, но като хора от бранша ние съвсем естествено се интересуваме от лицата, които получават продаваните от нас предмети. А тъй като случайно научих, че мисис Силвърхил е много богата, то бих искал да ви посъветвам да изберете най-хубавото, което имам.
— Абсолютно правилно. Всъщност трябваше да отида в някой от големите златарски магазини, но дойдох при вас, понеже само с ваша помощ мога да поднеса подаръка си.
— Как така?
— Тази дама е заминала и единствено вие знаете къде да я намеря.
— Аз ли? — попита той и на лицето му се изписа израз на страх и напрежение. — Че какво общо имам с мисис Силвърхил?
— Това пита и полицията.
— Полиц…?
Тази дума явно му заседна на гърлото.
— Да, полицията! — кимнах многозначително и сериозно.
— Какво означава това? Че какво ли знам за вашата мисис Силвърхил!
— Знаете къде е отишла! Та нали носехте нейния куфар при внезапното й отпътуване! Бяхте при нея и й казахте, че Олд Шетърхенд, Винету и мистър Ботуел са пристигнали тук.
— По дяволите, сър! Тези… тези имена… — заекна той.
— … ви бяха назовани от вашия син, което ще му струва неговото работно място. Естествено, както срещу него, тъй и срещу вас ще има съдебен процес. А защо, сигурно много добре знаете, нали?
— Аз… аз… нищо не знам.
— Наистина ли? Не ви ли е известно името Смол Хънтър?
— Смол,..?
— И нима писарят Хъдзън не живя при вас? Нямахте ли поръчение да уведомите мисис Силвърхил? Аз ви казвам, че всичко това ще ви струва много скъпо, и на вас, и на сина ви, защото вашият син знае много добре в какво е обвинен мнимият Смол Хънтър.
— Това е една злощастна история! Де да не се бях захващал с нея! С тези думи той се тръшна на един стол и се плесна с длан по челото.
— Наистина ще се окаже достатъчно злощастна за вас. Тук сте много прав — съгласих се с него. — Мастър, какво ще кажете, ако още сега ви отведа?
Джефърс отново скочи на крака и втренчи в мен изпълнения си със страх поглед.
— Нима наистина положението е… толкова лошо, сър? До този момент вярвах, че въпросният Смол Хънтър е законният наследник, но едва преди два часа научих от сина си, че той бил измамник. И все още не мога да допусна, че е такъв.
Личеше си, че говори истината. Нямаше вид на закоравял престъпник.
— Той е не само измамник, ами и нещо много по-лошо — уверих Джефърс. — Спипат ли го, ще се прости с живота си.
Дадох му необходимите обяснения. После той отчаяно наведе глава и се опита да ме настрои по-благосклонно:
— Ще ви призная всичко, сър. Вие сте детектив и трябва да изпълните дълга си, но може би все пак е възможно да оставите мен и сина ми настрана от тази история. В замяна на това си изберете най-скъпото бижу, което имам!
Значи той ме смяташе за полицай! Дадох си вид, че размислям, и след малко отговорих:
— Това, което ми предлагате, е чист подкуп! Не ме занимавайте с подобни неща! Ще се направя, че нищо не съм чул, защото ако доложа и за предложението ви, още по-малко ще повярват в невинността ви. Наистина, не ми се иска да допусна, че сте бил съучастник на такива негодници, но пък с писаря сте бил твърде близък!
— Не. Общувах с него само като хазаин с наемателя си.
— Но сте предал съобщението му на мисис Силвърхил!
— Мислех, че правя добро. Той замина за Сейнт Луис и каза, че ще се върне. Преди да отпътува ме помоли с помощта на сина ми да разбера дали тук ще се появят трима мъже, за да хвърлят подозрения върху Смол Хънтър. В такъв случай трябваше незабавно да уведомя дамата.