— Кой даде първия изстрел тук при вас?
— Аз; Помислих, че мигът за действие вече е настъпил.
— Нали се уговорихме аз да стрелям пръв! Ти си вожд и би трябвало да се придържаш към взетите решения повече от всеки друг. Знаеш ли колко неприятелски воини паднаха убити?
— Не.
— Осем, а ранените са далеч повече. Това не биваше да се случва.
— Те си го заслужиха. Ако планът им беше успял, щяха да избият мнозина от воините ми, а щяха да извършат и други зверства.
— Така е, но все пак трябваше да удържиш на думата си. Винету никога не е нарушавал даденото обещание. След този укор апачът се обърна към мен:
— Моят брат извърши голямо геройство. Какво е положението при Извора на сянката?
— Добро е. Заловихме охраната на пощенската кола и сега пленниците се пазят много строго.
— А как се чувства моят брат? Падането му от коня беше тежко.
— Пострада ли?
— Костите ми останаха здрави.
— Щади се! Ти направи повече от достатъчно. Нека другите се погрижат за онова, което има още да се върши!
— Вече се чувствам почти толкова добре, колкото и преди. Ти доведе двама воини на могольоните. Навярно ще се състои някакво съвещание, а?
— Да. Те пожелаха да разговарят с вожда си.
— Ето го къде лежи! Все още не се е помръднал. Дано не си е счупил врата!
— Ще го прегледам.
Винету се наведе над вожда и след известно време ни съобщи:
— Не е пострадал сериозно. Само си е ударил главата в скалата. Не след дълго ще дойде в съзнание, налага се да почакаме.
— В такъв случай ще отида в клисурата при моите нихораси. Един от тях трябва да изпратя до Емъри, който се намира при Извора на сянката.
— За да го осведомиш за нашата победа ли?
— Да, а също и за да го повикам да дойде с всичките си хора.
— Моят брат ще постъпи много правилно, защото в противен случай Емъри би се натъкнал на завръщащите се могольони. Нали се уговорихме да им върнем свободата и това наистина ще стане.
Изправих се и тръгнах към клисурата. Първите крачки ми причиниха болки, които обаче трябваше стоически да понеса. После те малко поотслабнаха, но не кой знае колко. Положих усилия да мина по платото с вдигната глава. Когато се приближих до гората, нихорасите ме посрещнаха с ликуващи викове. От ляво, близо до зейналата бездна на каньона, бяха насядали могольоните в три дълги редици, като всеки от тях държеше в ръце юздите на намиращия се зад него кон. Те видяха, че се задавам, и докато преминавах покрай тях, погледите им не се откъсваха от мен. В същото време бързо разменяха помежду си забележки на полувисок глас, от които разбрах, че падането от коня не ме беше опозорило в техните очи.
Когато изпратих един от нихорасите като вестоносец, отново се върнах при Винету. Двамата могольони бяха седнали точно там, където преди малко бяха стояли прави. Винету беше заел място до техния вожд. Аз седнах от другата му страна, а Бързата стрела се настани на земята срещу нас по индиански маниер.
След известно време Силния вятър се размърда. Опита се да раздвижи ръцете и краката си, ала не успя, защото беше вързан. Тогава отвори очи. Погледът му падна най-напред върху мен. След като се взира втренчено в лицето ми близо минута, той проговори:
— Някакъв бледолик? Кой си ти?
— Наричат ме Поразяващата ръка!
— Поразяващата ръка! — повтори той явно изплашен. После затвори очи. Изглежда, искаше да размисли, но от израза на лицето му си личеше, че му беше трудно да събере мислите си. След малко отново отвори очи и каза:
— Вързан съм. Кой нареди това да стане?
— Аз.
Вождът пак затвори очи. Когато повторно ги отвори, те бяха възвърнали блясъка си. Вече беше в пълно съзнание и имаше вид, сякаш иска да ме прониже с поглед.
— Спомням си. Ти се появи на колата, скочи на земята, а после се метна на моя кон… А преди не беше ли в пуеблото на юмите?
— Бях там заедно с Винету. По-късно те подслушах край Бялата скала, докато се съвещавахте.
— Уф! Край Бялата скала ли? Но това съвещание беше проведено насред бивака ни!
— Знам, защото бях там. Вие разговаряхте толкова високо, че можех да чувам всяка дума. Плувайки се спуснах надолу по реката и спрях на брега точно зад гърба ти. След като узнах достатъчно, продължих да плувам, докато се измъкнах от района на бивака. И понеже нихорасите са мои приятели, а ти искаше да ме заловиш, естествено аз побързах да ги уведомя за всичко и ги посъветвах да ви издебнат тук на Платото на каньона.
— Значи на теб дължим поражението си, така ли?