Онова, което ми бе направило впечатление, без да го споменавам досега, апачът също го забеляза незабавно. Юмът ни беше казал, че бялата скуоу готвела в последното помещение от тази страна, а в предпоследното спяла. Действително в самия край на жилището имаше кухня. В най-отдалечения ъгъл беше направено огнище от глина, а в тавана над него бе пробит отвор, през който димът можеше да излиза навън. Там имаше също чинии, чаши, супници, както и други съдове, а и един голям глинен съд за вода.
Обаче в кухнята се намираше и леглото, направено от нещо като дюшек, няколко кожи и одеяла. В предпоследното помещение висяха само дрехи. На една маса бяха оставени няколко накита, а по пода имаше пръснати други вещи. Личеше си, че нарочно бяха разхвърляни наоколо.
— Е? — попита ме Юдит. — Прославеният вожд на апачите също е тук. Какво открихте?
— Откритията започват веднага — отвърнах й аз.
Ние отново се намирахме в предпоследното помещение. Винету бе твърде горд, за да се обърне към еврейката, но ми каза с достатъчно силен глас, че да чуе и тя.
— Ако тази скуоу беше мъж, Винету щеше да й отговори. Нека Моят брат ми даде лампата!
Подадох му я. Той се наведе, освети пода и ме попита:
— Моят брат мисли ли, че тези вещи винаги са били тук?
— Не. Съвсем наскоро са нахвърляни.
— С каква цел?
— За да се позапълни помещението. Не бива да се забелязва, че нещо липсва.
— Моят брат каза много верни думи. Нека погледне към онзи ъгъл! Какво е това?
— Продълговат четириъгълник, който се различава по цвят от останалата част на пода.
— Какви са ширината и дължината му?
— Ами колкото на леглото, което се намира сега оттатък в кухнята.
— Правилно! Значи леглото е било тук. Бялата скуоу е спала в тази стая. Защо тъй изведнъж е преместила леглото си оттатък до огнището?
— За да прикрие нещо.
— Така е. Нека Олд Шетърхенд ме придружи до кухнята.
Когато се озовахме в съседното помещение и Винету посегна към одеялата, за да ги премести, Юдит се възпротиви:
— Сеньори, какво е това! Надявам се, че леглото на една дама е нещо свято за вас!
— Наистина — отговорих аз. — Тъкмо заради това искаме да го върнем пак там, където винаги си е било. Вие никога не сте спала в кухнята.
— Винаги съм спала тук!
— Върху стълбата?
— Върху стълбата ли? Какво имате предвид?
— Имам предвид стълбата, която търсим. Впрочем все още не съм ви задал един много важен въпрос. Къде е младият сеньор, когото държите в плен?
— Не знам. Не съм се интересувала от мъжките работи.
— Ако наистина не знаете, тогава ние ще ви кажем — скрили сте го под вашето легло!
При тези думи тя неочаквано легна върху одеялата и извика:
— Никой няма право да посяга върху ложето на една дама! Това, което искате да направите, е нечувана низост!
— Станете, сеньора!
— Няма! Само насила можете да ме помръднете оттук!
Никак не ми се искаше да използвам сила, но как ли иначе можех да постъпя с тази опърничава фуста? Ето че Винету ми се притече на помощ.
— Който не желае доброволно да се отстрани, ще бъде отнесен с вода!
Той вдигна от земята големия глинен съд, който беше пълен с вода и се приближи с него до леглото.
— Божичко! Тоя иска да излее цялата вода върху мен! — извика Юдит и скочи на крака.
Винету все още не беше успял да върне съда на предишното му място, когато аз бързо дръпнах всички постелки от леглото настрани. И тогава открихме онова, което бяхме очаквали. Една дупка водеше надолу към приземния етаж. Тя беше закрита, а капакът й бе направен от кръгли дървени трупчета, отрязани от дебели клони и свързани помежду си с кожени ремъци.
Вдигнахме капака и осветихме дупката. В нея беше облегната споменатата вече стълба.
— Ето я. И така, както виждате, сеньора, много добре знаех къде да търся следата. Бъдете така добра да вървите пред нас!
Побесняла от яд, тя заслиза надолу. Аз я последвах с лампата в ръка, а Винету идваше зад мен. Когато оставихме и последното стъпало зад гърба си, ни посрещна влажен въздух с мирис на плесен. Озовахме се в дълга тясна подземна галерия, и то в единия и край.
Стените й бяха от глина. Вътре нямаше нито един отвор. След като прекосихме около половината от галерията, ние стигнахме до едно място, където подът беше покрит с дебели дървета, наредени едно до друго приблизително така, както обикновено се покриват помийни и отходни ями. Коленичих на земята и отстраних две-три от въпросните дървета. Долу проблясна някаква водна повърхност. Взех едно от дърветата, за да измеря дълбочината. Водата беше дълбока около метър, а разстоянието от нея до пода на галерията възлизаше най-малко на половин метър.