В този миг обаче се появи и Франц Фогел. За юмите това беше още по-невероятно. Та нали младият бледолик беше пленник зад дебелите зидове на пуеблото, а ето че сега изникна пред тях, идвайки точно от противоположната посока.
— Уф, уф! — разнесоха се наоколо възклицания, а индианецът, с когото пушихме лулата на мира, добави:
— Чудеса ли върши днес Великият Маниту? Или моите братя имат по две тела, та могат едновременно да бъдат и в пуеблото, и тук при нас?
— Нека моят червенокож брат поразмисли малко — отвърнах аз. — И ако с мисълта си не стигне до обяснение на чудото, може би тогава някой път то ще го осени по време на сън.
Отправихме се към стълбата, облегната на стената на приземния етаж и се изкачихме до втората платформа. Не е трудно да си представите смайването на Емъри, когато ни видя. Той стоеше горе на пост до входа на жилището на Юдит и естествено очакваше да се появим именно от този отвор, а ето че се изкатерихме при него, идвайки откъм котловината. Той ни посрещна още при стълбата и учудено ни извика:
— Вие тук! Че и мастър Фогел също! Мислех си, че той…
— Тихо! — прекъснах го аз. — Не крещи така! Юдит не бива да ни чуе! Тя мяркала ли ти се е пред очите, след като се разделихме с теб?
— Да, видях я долу в жилището й. От време на време поглеждах надолу и я зърнах да се разхожда насам-натам.
— Нещо не ти ли направи по-особено впечатление?
— Не. Тя пак запали лампата, която ти беше изгасил.
— А не ти ли се стори, че се забавихме твърде дълго?
— Ами позабавихте се, но може би ви се е отворила някаква работа. Какво се случи всъщност? Сигурно някакъв таен път извежда навън от котловината и вие сте го открили.
— Така е. Красивата Юдит реши да ни скрои пъклен номер. Сега си мисли, че се намираме в капан и никак не бих се учудил, ако се опита да надхитри и теб.
Разказах му какво бяхме преживели, а после добавих:
— Сега ще се скрием. Убеден съм, че тя ти крои нещо и скоро ще се изкачи при теб, за да осъществи намеренията си. Любопитен съм да видя какво ще предприеме, за да те обезвреди.
Заедно с Винету и Фогел се отправихме към мястото, където бяха нахвърляни пушките на юмите. Подредихме ги в пирамиди и се настанихме зад тях, за да не ни забележи еврейката.
Наистина стана така, както си мислех. След известно време Юдит се изкачи по стълбата и се огледа за Емъри. Той стоеше на няколко метра от нея.
— Сеньор! — подвикна тя. — Предводителят на юмите трябва да се изкачи тук с още трима индианци и да дойде в жилището ми.
— По чие нареждане?
— На сеньор Шетърхенд. Той е долу при сеньор Мелтън.
— Защо Олд Шетърхенд изпраща тъкмо вас? Можеше и сам да дойде да ми го каже.
— Той не разполага с никакво време. Сеньорите имат да обсъждат много важни неща. Струва ми се, че разговарят за наследството.
— Че за какво са им тогава индианците?
— Не знам. Сеньор Шетърхенд ми нареди да ви кажа да побързате.
— Добре! Съобщете му, че индианците скоро ще дойдат!
Тя пак слезе долу. Емъри се приближи до нас и попита:
— Какво ли ни крои?
— Никак не е трудно да се отгатне. Тя си мисли, че сме й в ръцете, а сега иска да залови и теб. Накара те да повикаш юмите, за да ги придума да те пленят.
— Но каква цел преследва? Каква ще й е ползата, ако ни задържи тук?
— Голяма, много голяма! Ще изпрати вестоносец до нейния Джонатан и той ще се върне. Успеят ли да ни затворят тук, той печели играта.
— Но тогава тя би трябвало да знае къде се намира Джонатан.
— Естествено, че знае!
— Ех, де да можехме и ние да узнаем!
— Ще го научим с хитрост.
— Как?
— Като се представя за стария Мелтън.
— Нищо не разбирам! Сигурно е, че Юдит никога няма да те сбърка с него!
— Ще видиш, че ще ме вземе за бащата. Тя все още не знае, че той е пленен. На всяка цена ще иска да го уведоми къде е отишъл синът му. Точно от този случай ще се възползвам, за да го узная и аз.
— И все пак не проумявам как смяташ да го направиш.
— Ела да слезем долу! Любопитен съм да видя каква физиономия ще направи, когато се изправя пред нея. Най-напред й кажи, че искаш да говориш с мен!
Спуснахме се по стълбата и се ослушахме. Изглежда, тя се намираше в стаята, където висяха окачени вече споменатите дрехи. Емъри вървеше пръв, а аз го следвах, докато стигнахме до завесата.
После той я разтвори и влезе сам при еврейката.