— Мътните го взели! Между двойните кончови! Този тип можех да го спипам досега на няколко пъти! Е, това е то, като нямам никакъв късмет!
— И най-хубавото в цялата история е, че никога повече няма да ги видите и двамата.
— Ами! Ще надуша дирите им и ще ги преследвам, докато ги заловя.
— Никога, никога няма да стане! Погрижили сме се затова! Гнездото завинаги е празно, сеньор!
— О, не е. Та нали вие сте все още в него!
— Аз ли? Че за какво съм ви аз? Аз съм бедна. Почти нищо не притежавам. Простих се даже и с косата си. По ваша вина! Мен ще трябва да ме оставите на мира!
— За «трябва» и дума не може да става. Всичко зависи от моята воля.
— От вашата воля ли? По отношение на мен нямате никаква власт. Че какво толкова съм направила, което да ви дава право да ми посягате? И изобщо имали ли сте някога право да използвате насилие срещу когото и да било? По-скоро ми се струва, че винаги сте се бъркал все в чужди работи и сте ловил риба в чужди води.
— Да, много пъти съм хвърлял въдицата си, а занапред смятам да го правя и още по-често. Първо вие ще се закачите на кукичката ми. Ще ви задържа и ще наредя да ви пазят, докато свърша останалото. После нямам нищо против да вървите накъдето си пожелаете, ако щете можете да хукнете и подир вашия Джонатан. Сега-засега съм любопитен само да видя по какъв начин сте затворила дупката във вашата кухня толкова здраво, че не успяхме да излезем.
Взех лампата и осветих кухнята. Леглото пак се намираше върху дупката, а върху него беше изправена стълбата, и то толкова яко подпряна в тавана, че действително е било невъзможно да повдигнем капака.
— Добре сте се справили — похвалих я аз. — Ако не съществуваше каналът, можеше да киснем долу и до Второ пришествие. Отсега нататък ще ви охраняваме най-строго, за да нямате възможност да ни скроите друг такъв коварен номер. Емъри, ти оставаш тук, докато дойде някой да те смени, и няма да изпускаш из очи тази красива сеньора!
Англичанинът ме погледна донейде учудено. Обаче аз му дадох таен знак, от който трябваше да разбере, че преследвам строго определена цел. Еврейката проумя, че няма друг изход освен да се подчини. Когато й обърнах гръб, за да изляза, тя подигравателно извика подир мен:
— Благодаря ви, сеньор, че ме оставяте тук с този господин! Ако вместо него бяхте вие, нямаше да мога да го издържа. Но изпълнете сега обещанието, което ми дадохте!
— Какво обещание? — направих се на ударен и спрях.
— Щяхте да ми кажете накъде е избягал Джонатан и къде ще се срещна с него.
— Добре, ще удържа на думата си, имайте само още малко търпение!
Изкачих се на платформата и помолих Винету да дойде с мен при стария Мелтън. Трябваше да се изкатерим един етаж по-нависоко. След като това стана, взехме стълбата с нас, спуснахме я в отвора и слязохме по нея. Знаех къде бях оставил лампата и я запалих. Но преди още фитилът да се разгори както трябва, дочухме, че Мелтън не кротуваше. Масата, за която беше вързан, се движеше насам-натам.
Когато стана достатъчно светло, освободихме най-напред устата му. Той веднага изригна вулгарна ругатня.
— Значи правилно съм чул! Олд Шетърхенд и Винету!
— Да, не си се излъгал, мастър Мелтън — отвърнах аз. — Дойдохме тук единствено с намерението да ти докажем, че наистина сме ние.
— Да бяхте отишли да правите компания на дявола!
— Ако бяхме постъпили така, сега щяхме да седим в онзи камънак при брат ти, когото ти уби. Той беше сатана в истинския смисъл на тази дума. Ти му даде наградата, която заслужаваше, а скоро и самият ти ще си получиш твоята.
— Затваряй си плювалника! В подобно положение и дума не може да става за убийство. Когато се касае за живота ти, винаги мислиш най-напред за себе си.
— И тогава поваляш и убиваш собствения си брат, така ли? Знаеш ли как те нарече той?
— Как?
— Юда Искариотски. Същото име ти даде и Крюгер Бей, както и различни други хора. Изглежда, върховно удоволствие ти доставя да предаваш своите благодетели и да им се отплащаш с черна неблагодарност. Къде са парите, които задигна от брат си?
— Това не те засяга.
— Засяга ме и още как, защото те са собственост на законния наследник на стария Хънтър.
— Доведи ми го този наследник де!