— Би могло да се уреди.
— Да, би могло, ама не може — злорадо се изсмя той.
— Може, и то как! Мастър Фогел е свободен! Измъкнахме го от галерията, в чиито край го бяхте вързали за един кол.
— The devil! — извика негодникът, като започна да опъва ремъците си. — Кой ти издаде скривалището?
— Никой. Сам го намерих.
— Могли сте да минете единствено през жилището на Юдит! Какво стана с нея?
— Чувства се отлично.
— Ами Джонатан?
— И той е добре. Двамата се обичат толкова всеотдайно, че в най-скоро време ще ги венчаят при бесилката.
— Какво? Да не би и Джонатан да е заловен?
— Да не искаш участта му да е по-добра от твоята?
— Заловен, заловен! — простена той. А после като скръцна със зъби, продължи:
— А бяхте само четирима!
— Даже само трима, понеже пленихте един от нас.
— Пъкълът ви е помогнал, но парите няма да получите! Те са скрити толкова добре, че не бихте ги открили дори и с помощта на сатаната.
— Все ще ги намерим.
— Никога, никога! Но ти не си глупав и няма да искаш прекалено много. Приеми това, което вече ти предложихме чрез Юдит, иначе ще си останеш с празни ръце! Синът ми е скрил парите толкова добре, че е невъзможно да ги откриеш. А той единствен знае къде са.
— И ти също!
— Да, и аз!
— Ами Юдит?
— Не ми се вярва да й го е казал. Такива неща не са женска работа.
— О, любовта развързва езика!
— Това не е толкова съществено. Най-важното е, че ти нищо няма да намериш. И каква ще ти е ползата, ако ни заловиш и ни предадеш на полицията, а самият ти не получиш нищо?
— Действително тази мисъл не е кой знае колко утешителна.
— Добре тогава! Бъди разумен! Пусни ни и вземи предлаганите ти от нас пари! Изборът е твой. Или ще ни задържиш без да видиш и пукнат грош, или ще ни освободиш и ще напълниш джоба си с пари.
— Колко?
— Предлагам ти двойно по-голяма сума от онази, която ти е споменала Юдит.
— Но тогава наследникът ще получи само трохи, а ти все още ще имаш милиони и на всичко отгоре ще получиш и свободата си. Не, това е лоша сделка. А ти да не си мислиш, че ще те предам на полицията? Нямам никакво намерение да те мъкна със себе си толкова дълго.
— И какво друго смяташ да правиш?
— Ами просто да ти тегля един куршум.
— Сър, но това ще е убийство!
— Не, ще е само справедливо наказание. Ти си едно чудовище и човекът, който те унищожи, ще заслужи Божията благословия. Ще направим съвещание, за да решим участта ти. Най-вероятно зората ще възвести настъпването на последния ти земен ден.
— Няма да го направите, защото не сте мои съдии.
— Сме, сме! Ние се намираме в Дивия запад и ще действаме според неговите закони. Даже и да не споменаваме предишните ти престъпления, през изминалата нощ ни нападнахте, а после през деня ни направихте засада. Целта ви беше да ни убиете. А законът на прерията гласи: смърт за смърт!
— Сър, вразуми се де! Хайде да делим поравно!
— Не. Искаме всичко.
— Нищо няма да получиш, абсолютно нищо! — изкрещя той разярен. — Убийте ни, вече ми е все едно! Ще умра поне с радостната мисъл, че си оставаш окаян бедняк, защото никога няма да намериш парите, ама никога, никога!
Той изрева това трикратно «никога» със страшна злоба. Аз пък останах толкова по-спокоен.
— Я не се горещи! Знам каквото знам. Позната ми е и кожената чанта на сина ти, където е скрил парите си.
— Кожената…? — едвам изрече той и дъхът му секна. — Ти виждал ли си я?
При тези думи Мелтън така впери поглед в мен, сякаш от моя отговор зависеше животът му.
— Дали съм я виждал? Pshaw! Че каква ли щеше да ми е ползата, ако я бях само виждал?
— Сър, мастър, човече… в теб ли е вече?
— Хмм! Тази чанта е собственост на твоя син. Тя не те засяга. Но ти също имаш пари — твоя дял, както и сумата, която отмъкна от брат си.
— Да, имам ги тези пари, имам ги! — изкрещя той извън себе си от ярост. — Но ти няма да се докопаш до тях! Ако сатаната ти е натикал в ръцете парите на Джонатан, можеш само да му благодариш, обаче ти няма да можеш и да се докоснеш до моите пари!
— О, достатъчно е само да протегна ръце!
При тези думи аз допрях двата си показалеца до краката му. Той трепна, а очите му сякаш щяха да изскочат от орбитите си. Попитаме:
— Какво, тук? Ти да не ме мислиш за толкова глупав, че да взема да скрия парите в чорапите си и така да ми излязат мазоли?
— В чорапите не, но в ботушите. Мелтън преглътна.
— В ботушите ли? Че събуй ги тогава и надникни в тях! Можеш да ги тръскаш колкото си искаш. И пукнат цент няма да изпадне оттам.