— И то по една основателна причина, а именно защото парите не са вътре в ботушите, а между двойните им кончови.
Главата му се отпусна безсилно назад. Той затвори очи и с гаснещ глас промълви:
— Между… двойните… кончови!
После изведнъж бясно задърпа и заопъва ремъците си и започна да крещи така, че лицето му стана мораво:
— Само посмей да се докоснеш до краката ми, пес такъв! Ще разкъсам въжетата и ще ви направя на кайма!
— Жалък червей! Това са закани на умопобъркан! Ще ти оставим парите дотогава, докато самите ние пожелаем. А сега ще те развържем. Ще дойдеш с нас.
— Къде ще ходим? — попита той значително по-спокойно, понеже не му събухме ботушите.
— Ще видиш. Но само ни се подчинявай и кротувай, иначе не можеш да разчиташ на пощада!
Освободихме го от масата, а после му развързахме и краката. Накарахме го да се изкачи през отвора заедно с нас, а след това да слезе на по-долната платформа и да влезе в жилището на еврейката. Там отново здраво вързахме краката му и го оставихме легнал в помещението, съседно на стаята, където бе входът. Там беше тъмно.
Пазена от Емъри, Юдит се намираше през три помещения по-нататък.
Аз отидох при нея, докато Винету се върна горе. Тя седеше на един стол, обърнала гръб на Емъри, и се престори, че не забелязва моето появяване.
— Искаш ли да те сменим? — попитах англичанина, като затворих очи, наклоних глава настрани и я подпрях с длан. Тази пантомима беше знакът за спане. Емъри веднага ме разбра и каза:
— Наистина съм изморен. Трябва малко да поспя.
— Добре, но кой ще те смени? Аз си имам работа и Винету също е зает. А на Фогел не ми се иска да поверявам толкова важен пост.
— Важен ли? Все ще може да опази една фуста.
— Това би могъл, обаче доведох и друг пленник — стария Мелтън.
В същия миг Юдит рязко се обърна.
— Струва ми се, че той ви беше избягал. Нали преди малко така казахте?
— Да, но пак ни падна в ръцете.
— Наистина сте цял сатана! Какво ще правите с него?
— Най-напред ще му събуем ботушите и ще понадникнем малко в двойните им кончови. Както виждате, сеньора, радостта ви беше преждевременна, а иронията ви — съвсем не на място.
— Де да си бях мълчала! А сега тези пари са загубени! Раздрънках се дори без да ме питате!
— Лъжете се. Все пак аз ви подведох да говорите.
— Как ли пък не!
— О, така е! Ще бъда искрен и ще ви призная, че старият Мелтън ни падна в ръцете веднага с проникването ни в пуеблото, преди още да знаехте, че сме тук. Изненадахме го в жилището му и го вързахме. Бях сигурен, че у него има пари. Много ни се искаше да разберем къде ги е скрил, а най-лесно можехме да го узнаем от вас.
Тогава тя скочи от стола, втурна се към мен и размахвайки пред лицето ми ръцете си със свити пръсти като нокти на граблива птица, злобно изсъска:
— Лъжец, чудовище! Така значи мамите хората! Под маската на най-почтен човек криете такова коварство, което е направо неописуемо! Как ми се иска да ви издера лицето!
Усмихнах й се най-спокойно.
— Само да поискам, ще извършите и друга, далеч по-голяма глупост.
— Не, никога, никога! — увери ме тя гневно. — Сигурно е, че няма повторно да ви доставя радостта да ме надхитрите. Навярно пак искате да изкопчите нещо от мен и за тази цел ми тръснахте една опашата лъжа.
— Лъжа ли? И мога ли да узная каква е тя?
— Ами че сте пленили стария Мелтън.
Тъкмо този отговор желаех да получа. Юдит не подозираше, че й готвех такава клопка, по-опасна от която едва ли можеше да има за нея в момента. И тя беше вече на път да извърши втората глупост.
— Това ли било лъжа? — рекох аз. — Много ми се ще да разбера каква ли цел бих могъл да преследвам с подобна неистина!
— И вие, и аз го знаем много добре. Или можете да ми докажете, че говорите истината?
— Да.
— Къде е Мелтън? Покажете ми годе!
— Невъзможно е да ви го доведа. Вързан е.
— Празни приказки! Е, аз мога да отида при него. Но естествено, вие няма да ми позволите.
— Защо не? На драго сърце!
— Хайде тогава да вървим!
— Добре, елате!
Взех лампата и заедно излязохме от помещението, отправяйки се към стаята, където лежеше Мелтън. Щом го зърна, тя се изплаши.
— Значи е истина, истина е! Сеньор Мелтън, как допуснахте да ви заловят?
— Че нали и вас ви плениха! — изръмжа той.
— Това е друго нещо! Вие сте мъж, бяхте въоръжен, а аз съм…
— Мълчете! — прекъснах я аз. — Изпълних желанието ви и ви показах пленника, но няма да търпя да разговаряте с него. До сутринта той ще остане да лежи тук. Щом се разсъмне, ще си направим удоволствието да поразгледаме ботушите му. А сега ме последвайте!