— А има ли нейде в земите му място, наречено Клеки-тсе?
— Да, знам го. Защо моят брат ме пита за вожда и за това място?
— Защото Джонатан Мелтън се е отправил натам.
— Уф! Как го узна Олд Шетърхенд?
Разказах му всичко. Тогава той тихо се засмя и каза:
— Моят брат е умен и хитър като лисица. Ще яздим към Бялата скала!
Когато изминаха двата часа, уговорени с Емъри, аз слязох долу, уж за да го сменя. Той се беше отпуснал на един стол и обронил глава, се преструваше, че спи. Юдит седеше на друг стол. Посрещна ме с победоносен поглед.
— Ха, това пък какво е! — извиках аз. — Струва ми се, че ти спиш! Англичанинът си даде вид, сякаш в този момент се събужда и лицето му придоби смутено изражение.
— О, наистина! Бях задрямал, но само за няколко минути.
— За няколко минути ли? — изсмя се Юдит. — Сеньор, та вие спахте дълбоко почти два часа без прекъсване.
— Ами вие какво правихте, докато сър Емъри спеше? — попитах аз.
— Какво ли не. Даже малко се поразходих из помещенията.
— Да не сте била и при Мелтън?
— Естествено! Дори мога да ви кажа, че ще намерите празен затвора му. Той тръгна подир сина си.
— Но тогава аз трябва веднага да…
Престорих се, че съм обзет от силна възбуда. Грабнах лампата и изтичах навън. Юдит побърза да ме последва, за да се наслади на гнева ми. Бавно и спокойно Емъри тръгна подир нас. Естествено, че когато зърнах срязаните ремъци, аз изпаднах в ярост.
— Някой му е помогнал! — кипнах аз. — Невъзможно е сам да пререже ремъците си. Да знаех само кой… а-а, сеньора, струва ми се, че вие най-добре знаете кой е бил!
— Тъй ли мислите? — попита ме тя с усмивка на превъзходство. — Е, ще бъда откровена. Да, аз бях, сеньор.
— Вие, вие ли го освободихте?
— Да! И къде е втората глупост, която с такава увереност очаквахте да извърша? Че изпълнете най-сетне и обещанието си да ми кажете къде може да се намери Джонатан Мелтън! Да, да… — тук тя прихна да се смее, — вашата физиономия в момента е истинско олицетворение на глупостта. Сеньор, отидете в стаята, вижте и станете друг човек, поправете се!
— Хмм, ще последвам съвета ви, но моля ви, сеньора, елате с мен, за да се убедите сама как се поправям!
— Ще изпълня желанието ви. Бъдете тъй добър да вървите пред мен!
Поведох я към другата страна на жилището, към стаята, където бяхме преместили Мелтън. Емъри ни следваше по петите. Когато застанахме пред завесите на споменатото помещение, лицето на Юдит все още сияеше.
— Значи тук искате да ми покажете, че сте се поправил? Ами отворете тогава!
— Да, сеньора, моето поправяне е всъщност и втората ви глупост, за която ви бях предупредил. Ето, вижте сама!
Разтворих завесите. Тя влезе вътре, огледа се, отстъпи стреснато назад и изпищя:
— Мелтън, та тук лежи Мелтън!
— Да, Мелтън — кимнах аз. — Съвсем естествено! Че кого друг очаквахте да видите?
— Мелтън, Мелтън! — повтори тя. — Но това е невъзможно! Това е някакъв номер! Мога ли да поговоря с него, сеньор?
— Не. Последвайте ме пак във вашето жилище!
Щом стигнахме там, тя се тръшна на един стол и ме погледна въпросително. Изразът на превъзходството беше изчезнал от лицето й.
— Имам навика да държа на думата си, сеньора — подех аз. — Обещах да ви кажа накъде е избягал Джонатан Мелтън. Той е на път към Силния вятър, вожда на могольоните. По-късно и вие се каните да го последвате, за да се срещнете с него при Бялата скала. Така ли е или не?
Тя бързо се изправи на крака.
— Кой ви го издаде?
— Самата вие ми го казахте.
— Аз… аз ли?
— Да. Бъдете тъй добра да си припомните вашите собствени думи: «Шетърхенд е едно глуповато нищожество, на което с истинско блаженство ще изиграя този номер!» Много ми се иска винаги да ми правят все такива тъпи номера!
Тя ме зяпна съвсем смаяна и най-сетне изпелтечи:
— Аз… аз… не ви… разбирам!
— Тогава ще трябва да ви помогна. Знаете ли чии ремъци срязахте?
— Глупав въпрос… на Томас Мелтън!
— Не. Нали току-що го видяхте къде лежи вързан. Вие бяхте тъй добра мен да освободите от плен.
— Вас… вас…?
— Да. И сега следва глупостта, която се заричахте никога да не извършвате. Главният престъпник, Джонатан Мелтън, избяга с всичките пари. Вие знаете накъде се е отправил, а аз трябваше на всяка цена също да го узная. И така, заведох ви при неговия баща, но после веднага го преместих, накарах моите хора да ме вържат и легнах на неговото място. Бях убеден, че ще дойдете, понеже видях, че направихте знак на стария Мелтън. Сър Емъри се престори, че спи. Вие тихичко се измъкнахте от стаята, появихте се при мен, прерязахте ремъците ми и проявихте деликатно внимание да ми съобщите всичко, каквото исках да знам. Съжалявам ви, защото за една дама никак не е приятно да слуша такива неща. Тъй че нека не говорим повече за това и ще завърша със забележката, че се налага да наредя да ви вържат, иначе като нищо може да ви хрумне идеята действително да освободите стария Мелтън.