— Да ме вържат, мен да вържат!? Но аз не съм в състояние да ви сторя повече никакво зло!
— О, като нищо можете! Вярно, имам възможност да ви обезвредя и без да ви връзвам и дори съм склонен да постъпя точно така, ала само при условието, че най-искрено ми отговорите на няколко въпроса.
— Добре, питайте!
— Преди малко ви обърнах внимание, че няма да успеете да ме заблудите. Ще забележа, ако ме лъжете, и тогава ще съм двойно по-строг към вас.
— Ще бъда откровена.
— Надявам се да е така заради самата вас. И така, кажете ми дали Мелтън разполага с кон!
— Има един от къщата, където прекарахте една нощ.
— Мелтън въоръжен ли е?
— Взе пушка, нож и револвери.
— Но той никога не е идвал по тези места. Ще намери ли пътя до могольоните?
— Да. Трябва само да язди нагоре по бреговете на Флухо бланко, а после да свърне към Сиера бланка, чиито възвишения ще види пред себе си. Няма как да се обърка.
— А къде се намира Бялата скала, където искате да се срещнете с Джонатан Мелтън?
— Също в Сиера бланка.
— Как му хрумна на Мелтън да избяга при могольоните?
— Аз го посъветвах така и му предложих също да се срещнем при Бялата скала. Не бих могла да бъда по-искрена към вас!
— О, можехте!
— Защо мислите така? Знам, че ще преследвате Джонатан и все пак ви издадох къде отива и къде ще ме чака. Значи го излагам на опасността да го плените. Нима можете да искате нещо повече от мен?
— Да. Поисках да узная истината, а вие ме излъгахте. Вашите сведения за могольоните и Бялата скала са неверни. Казахте ми лъжлива посока, точно противоположната, за да изгубим ценно време, а Мелтън да спечели преднина и да ни избяга. Във и около Сиера бланка живеят апачите нихораси. Бихме отишли право при тях, ако решим да следваме описания от вас път и от Флухо бланко се отправим на изток. А е тъкмо обратното — би трябвало да тръгнем в западна посока. Тогава ще стигнем до планините Могольон, откъдето са получили името си и индианците, при които иска да отиде Мелтън. Сигурно разбирате, че няма да позволя да ме измамите.
— Сеньор, ако сте прав, значи грешно са ме осведомили самата мен.
— Престанете да лъжете! Стараете се да ни заблудите, следователно не сте обърнали внимание на предупреждението ми и сега ще ви вържем.
— Няма да го направите! — изкрещя тя. — Няма да го позволя!
Тогава Емъри се обади:
— Я не си губи времето с нея! Ей там висят ремъци. Хайде, вържи я!
С една енергична крачка той се озова зад нея, хвана ръцете й и ги изви на гърба й. Тя бе толкова слисана от тези бързи и решителни действия, че изобщо не помисли да се съпротивлява. С един ремък стегнах китките на ръцете й, а с друг вързах краката й за глезените. После я положихме на пода. Така й бе невъзможно да посети стария Мелтън и да му окаже каквато и да било помощ. Вече не беше необходимо някой от нас да седи при нея и да я пази. Заедно с Емъри се изкачих при Винету, който седеше горе. Той ми каза, че действително Бялата скала се намира в планините Могольон, а не в Сиера бланка. Следователно не се бяхме отнесли с еврейката несправедливо.
Изчакахме на платформата настъпването на утрото. Юмите оставиха огъня да догори, но продължиха да седят край него. Те гледаха на нас като на господари на пуеблото. Изнесохме стария Мелтън горе при нас. По лесно разбираеми причини той не биваше да научи нищо за бягството на сина си, нито пък къде можеше да го намери. Наканихме се да събуем ботушите му. От ярост старият закрещя и зарита наоколо с вързаните си крака така, че се видяхме принудени да го усмирим. Сложихме го да легне върху една от стълбите на платформата и го вързахме здраво за нея. Ремъци опасваха и целите му бедра до коленете. Но и след това той все още успяваше да се претърколи насам-натам заедно със стълбата, тъй че се наложи Винету и Емъри да го затиснат с коляно и така да го задържат на едно място. Едва тогава успях да събуя ботушите му.
Те бяха подплатени с тънка обработена кожа и аз веднага напипах нещо между кончовите и тази подплата. Нейните шевове бяха явно нови, така че навярно парите бяха зашити там съвсем наскоро. Вероятно при шиенето му беше помагала еврейката и ето защо тя знаеше къде старият Мелтън криеше своята плячка.