— Господи, колко пари! Ще ми се пръсне сърцето! Това е твърде много, прекалено много!
Той искаше да дели с нас, обаче аз се възпротивих:
— Надявам се да получиш по-нататък, повече пари. Сега ги прибери и грижливо ги пази!
— Добре, на първо време ще ги взема, но по-късно пак ще си поговорим.
Развързахме Мелтън от стълбата. Изправен на крака, той изпитваше още по-силни болки. Срязахме и ремъка, стягащ глезените му, за да излезе с нас от пуеблото, понеже трябваше вече да тръгваме на път.
Пета глава
При Бялата скала
Естествено и през ум не ни мина да се сбогуваме с Юдит. Накарахме юмите да ни покажат коня на Мелтън. Оседлахме го и вързахме собственика му върху него. Върнаха ни и нашите животни. Купихме си запаси от сушено месо. След като казах на индианците да не пипат ласата ни, защото имахме намерение да се върнем да ги вземем, ние си тръгнахме. Юмите ни пуснаха да си вървим, без да ни създават пречки, но по лицата им ясно си личеше, че се ядосваха, загдето бяха принудени да спазват мира между нас. Ако по-нататък им се удадеше случай пак да се срещнат с нас, със сигурност можехме да очакваме враждебни действия от тяхна страна.
Всъщност би трябвало да се отправим нагоре по каньона на Флухо бланко, но се налагаше да се отбием при индианката, за да спазим обещанието си, а освен това нали искахме да си вземем ласата. Ето защо първо яздихме надолу по брега на реката и после свърнахме на изток. В тази посока се намираше къщата й. След два часа стигнахме до нея. Жената стоеше на прага. Попитах я:
— Идва ли някой тази нощ при моята червенокожа сестра?
— Да — призна тя. — Тук беше младият бледолик, когото искате да заловите. Дойде, за да вземе и другия ни кон.
— И ти му го даде?
— Не, сам си го взе. Опитах се да му попреча, но той заплаши, че ще ме убие.
— Без седло ли язди?
— Не, той взе седлото и оглавника с юздите.
— Не ти ли даде някакво поръчение?
— Даде ми. Трябва да кажа на младата скуоу, че бягството му е успешно и че настоява час по-скоро и тя да го последва. После препусна на юг.
— Ние сме доволни от теб и ще ти дадем каквото ти бяхме обещали.
Всеки от нас й подари по нещо, а събрано накуп, то бе толкова много, че когато се върнеше при своите, можеше да мине сред тях за заможен човек. После смушихме конете и се отправихме на юг, за да приберем ласата си.
Когато се добрахме до ръба на котловината и до мястото, където висяха нашите ласа, забелязахме, че юмите се бяха насъбрали долу и гледаха нагоре. Очакваха ни. На най-горната платформа стоеше еврейката. Значи след нашето оттегляне я бяха освободили. Лютата й омраза към нас й беше внушила една много неприятна мисъл. Беше отрязала част от долното ласо, докъдето бе успяла да достигне, и с подигравателни викове започна да я размахва пред очите ни. Засмях се. Емъри подпря пушката си върху ръба на скалата и насочих към Юдит дулото. Тогава, крещейки от страх, тя побягна и скоро изчезна в отвора, който представляваше входа на най-горния етаж.
Прибрахме кожените ремъци, но вече разполагахме само с две ласа и половина. Веднага след това започнахме преследването на Джонатан Мелтън.
Откакто бяхме напуснали пуеблото, бяха изминали около четири часа, следователно можехме с право да допуснем, че преднината на Мелтън възлизаше най-малко на осем часа. Затова попитах апача:
— Колко път има до Бялата скала?
— Тъй като разполагаме с добри коне, ще са ни необходими около двайсет часа.
— По моите сметки ще са повече от двайсет, понеже конят на стария Мелтън сигурно ще започне да изостава от нашите животни. На ден по дванайсет часа. Значи ще пристигнем утре. Какво мисли Винету, дали Силния вятър ще ни посрещне приятелски?
— Могольоните не са в много добри отношения с апачите, ала никога не съм им причинявал каквото и да било зло. Защо тогава да не ни приеме дружелюбно?
— Мелтън ще го настрои срещу нас.
— Да, но ако пристигне там пръв.
— Сигурно ще ни изпревари. Ще направи всичко възможно, за да пътува по-бързо.
— Че защо му е чак толкова много да бърза? Той е убеден, че Юдит няма да ни издаде каквото и да било.
— Възможно е да има някакви други намерения, които да ни изправят пред нови опасности. Може би ще предположи, че ще останем по-продължително при пуеблото и да придума могольоните да тръгнат с него, за да ни нападнат.
— Това наистина е възможно. В такъв случай ще се натъкнем на тях и със сигурност те вече ще гледат на нас като на врагове.