Антон Шандор Ла Вей
Сатанинската библия
Член 18
от Всеобщата Декларация за Правата на Човека
„Всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва правото да смени религията или убежденията си, както и свободата да изповядва религията или убежденията си, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез обучение, обреди, богослужения и ритуали.“
УВОД
към Българското издание
През 1993 г. издателска къща „Водолей“ публикува книгата „Зад маската на юношеския Сатанизъм“ на Джойс Мърсър, набожна американка, която все пак прави разлика между Сатанизъм и психопатология. Малко след това книгата бива забранена от Министерството на Просветата. Един новоизлюпен демократ се похвали по БНТ как Министерството действало по-благоразумно от Светия синод по отношение на сектите. Ето, въпросната книга била против сектите, но давала прекалено много информация за опасни секти и за да се избегнело сеене на по-нататъшни вражди книгата просто била спряна. Благодарим за вниманието, но…
Сектантство и Сатанизъм? Звучи ужасно за промития от масмедиите мозък, но има ли нещо по-нелепо и по-абсурдно от поставянето на знак за равенство между тези две неща? Сатанизмът от една страна, винаги е бил тайното верую на индивидуалиста (доколкото се е осъзнал като такъв) и не може да има нищо общо с някаква стадна форма на социализиране. Християнството, от друга страна, преди да се превърне в политическа идеология, е било просто една секта на юдаизма и нищо повече. Съвременното „Вещерство“, което се счита за продължител на древната езическа традиция, отхвърля Сатанизма като страничен продукт на Християнската Църква. Да, Християнската Църква определено е спомогнала за обединението на цялата езическа „опозиция“ под егидата на Сатаната. Разбира се, имало е и все още има психопати, които почитат християнския „Дявол“ и вярват, че са се посветили на „Злото“. Това не е далеч от истината, като се има предвид, че подхранват една загиваща догма и правят услуга на най-зловещия диктатор на нашето време — общественото мнение. Това са просто нещастни жертви на църковната пропаганда или на нейния достоен заместител в по-нови времена — средствата за масова информация.
Независимо от цялата тази истерична маймунска врява около Сатанизма, Пътят на Лявата Ръка винаги е съществувал паралелно на всяка институционализирана религия или култ. С каквито и прозвища да са го заклеймявали през цялата човешка история, Пътят на Лявата Ръка винаги е бил трън в очите на всички духовни и политически пастири навсякъде по света. Това са хората, които отказват да вървят в крак със Стадото — от угояване към заколение. Това са личностите, които не живеят по предписания и разписания, защото са господари на себе си и могат сами да определят съдбата си. Това са тези, които успяват да осъществят желанията и мечтите си още докато са живи. Те не служат на „Доброто“, нито на „Злото“, но могат да си служат и с двете, ако е необходимо. Те служат само на себе си — те са себе си. Те никога не са били, не са и няма да бъдат лесна плячка за „ловците на вещици“, защото съвсем не са беззащитни и могат да разпростират влиянието си доста надалеч — ръцете им са достатъчно дълги. Тяхната проста тайна е, че следват законите на собствената си природа, а не тези, измислени от хора, които дори и себе си не могат да управляват. Основната разлика между тях и останалите им човешки събратя е, че където и да се намират, те интензивно се забавляват. Въпреки някои формални ограничения, на тях определено им харесва да са на Земята.
От незапомнени времена Човек е променял концепциите и законите си, но собствената му природа се е подчинявала и продължава да се подчинява единствено на закона на джунглата. Малко или много всеки осъзнава този факт. За тези, които се отвращават от животното в себе си, това звучи ужасно. Този, който напълно осъзнава този факт, не може да възприеме на сериозно Президента, Папата и ООН.
Човечеството се състои от индивиди, а не от маси. Божествот на някои от тези индивиди се нарича Сатана — архетипа на човека-магьосник, оцелял сред останалите зверове и боговете и богините на своята раса по свой образ и подобие. Сатаната също е и Тъмната сила на Вселената — черния вакуум между звездите и елементарните частици на материята, всепораждащата и всерушащата сила, позната на човечеството от най-дълбока древност, но откликваща само на тези, които най-убедително са я призовавали — на шаманите, на жреците, на вещиците и чародеите, на откривателите и авантюристите, на магьосниците и творците от всички времена, на тези, които действат като катализатори за човешкия прогрес и еволюция.