— ТЪРСИ СЕ! —
БОГ
ЖИВ ИЛИ МЪРТЪВ
Всеобщо погрешно мнение е, че Сатанистите не вярват в Бог. Понятието „Бог“, както се тълкува от хората, се е променяло толкова много през вековете, че Сатанистите просто приемат дефиницията, която им подхожда най-добре. Винаги човек е създавал боговете си, а не те него. За някои Бог е добър, за други е ужасен. За Сатанистите „Бог“ — с каквото и име да се нарече или без каквото и да е име въобще — се счита за балансиращият фактор в природата, а не като имащ нещо общо със страданието. Тази могъща сила, която прониква и балансира вселената, е твърде безлична, за да я е грижа за щастието или нещастието на създанията от плът и кръв върху тази топка от мръсотия, върху която живеем.
Всеки, който счита Сатаната за зъл, би трябвало да помисли за всички мъже, жени, деца и животни, които умират защото това било „Божията воля“. Несъмнено човек, който скърби за несвоевременната загуба на любимия си, би искал този любим човек да е при него, а не в Божии ръце. Вместо това, той бива утешаван мазно от своя пастор, който казва „Такава е била Божията воля, мили мой“ или „Той сега е в Божиите ръце, синко“. Такива фрази са удобен начин, по който религионистите извиняват жестокостта на Бога. Но, ако Бог е в пълен контрол и е толкова благ, колкото се предполага да е, защо тогава допуска да се случват такива неща? Твърде дълго религионистите са прибягвали до техните библии и книги с правила, за да доказват и опровергават, за да оправдават и осъждат или да тълкуват. Сатанистьт съзнава, че човекът, действието и противодействието на вселената са отговорни за всичко и не се заблуждава да мисли, че някой го е грижа. Повече не ще стоим със скръстени ръце, приемайки „съдбата“ без да направим нещо за нея, просто защото то е казано така в еди-коя си глава, в еди-кой си псалм, така и така, че това е така!
Сатанистьт знае, че няма абсолютно никаква полза от молитва — в същност тя само намалява шанса за успех, защото ревностно религиозните доста често скръстват ръце безучастно и се молят за ситуация, за която, ако си направеха труда да направят нещо сами, би могла да се осъществи много по-бързо!
Сатанистьт избягва изрази като „надежда“ и „молитва“, тъй като те са показателни за опасения. Ако се надяваме и се молим нещо да се случи, ние няма да действаме по позитивен начин — нещото което би го накарало да се случи. Сатанистьт, като съзнава, че всичко, което постига произтича от собствените му дела, владее ситуацията, вместо да се моли на Бог да му я предостави. Позитивното мислене и позитивното действие правят резултатите.
Както не се моли на Бог за помощ, така Сатанистьт не се моли за прошка за грешките си. В другите религии, когато човек съгреши, той или се моли на Бог за прошка или се изповядва на някой посредник и го моли да измоли от Бога прошка за гховете му. Сатанистьт знае, че ако от молитвата няма полза, изповядването на друго човешко същество, подобно на него, е още по-нелепо и освен това унизително.
Когато Сатанистът прави грешка, той съзнава, че е естествено да се правят грешки — и ако наистина съжалява за това, което е направил, той ще се поучи от него и ще се постарае да не прави същото нещо отново. Ако не съжалява искрено за това, което е направил и знае, че ще върши същото нещо отново и отново, той преди всичко няма защо да се изповядва и да моли за прошка. Но точно това се случва. Хората изповядват греховете си, за да им е чиста съвестта — и да са свободни да съгрешават отново, обикновено с един и същи грях.
Съществуват толкова много различни обяснения за Бога в обикновения смисъл на думата, колкото са и видовете хора. Образите варират от вярата в Бог, който е нещо смътно, от сорта на „универсален космически ум“, до едно човекоподобно божество с дълга бяла брада и сандали, което следи всяко действие на всеки индивид.
Дори в рамките на дадена религия, личните тълкувания за Бог до голяма степен се различават. Някои религии действително стигат до там, че лепват етикета „еретик“ на всеки, който принадлежи към секта по-различна от тяхната, макар и като цяло доктрините и щампите им за набожност да са почти едни и същи. Например, католиците вярват, че протестантите са обречени да горят в ада, просто защото не принадлежат към Католическата Църква. По същия начин, много фракции на християнската вяра, такива като Евангелистките и Възродителните Църкви, считат Католиците за езичници, които почитат идоли. (Христос е обрисуван като образ, който е най-близък физиологически до индивида, който го почита и все пак, християните критикуват „езичниците“ за това, че почитат идоли). А евреите са били винаги наричани с името на Дявола.