Ако се намрази, той ще търси нови и по-сложни духовни пътища за „просветление“, като се надява, че може да се раз-двои отново в търсене на по-силни и по-овъншнени богове, за да бичува с тях жалката и си и окаяна черупка. Ако приеме себе си, но признае, че ритуалът и церемонията са важни способи, които неговите измислени религии са оползотворили, за да подхранват вярата му в лъжата, то тогава СЪЩАТА ФОРМА НА РИТУАЛ ще подхранва неговата вяра в истината — примитивното зрелище, което ще придаде допълнителна стойност на осъзнаването му като царствено същество.
Тогава, когато цялата религиозна вяра избледнява, това означава, че човек е станал по-близо до себе си и по-далеч от „Бог“ — т.е. по-близо до „Дявола“. Ако това е Дяволът и човек живее живота си в дяволското капище, с плът движена от енергията на Сатаната, тогава той или избягва от врявата и злобата на праведниците, или застава гордо на тайните си места по земята и манипулира глупавите маси, чрез собствената си Сатанинска мощ до деня, в който може да се появи в своето величие и да възвести: „АЗ СЪМ САТАНИСТ! ПОКЛОНЕТЕ СЕ, ЗАЩОТО АЗ СЪМ НАЙ-ВИСШЕТО ВЪПЛЪЩЕНИЕ НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ!“
ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА НОВА САТАНИНСКА ЕРА
Седемте смъртни гряха на Християнската Църква са: алчност, гордост, завист, гняв, лакомия, сладострастие и мързел. Сатанизмът одобрява отдаването на всеки един от тези „грехове“, тъй като всички те водят до физическо, умствено или емоционално удовлетворение.
Сатанистьт знае, че няма нищо лошо в това да е алчен, тъй като това означава само, че той просто иска повече, отколкото вече притежава. Завист е да гледаш одобрително на притежанията на другите и да желаеш да придобиеш подобни неща и за себе си. Завистта и алчността са двигателни сили на-амбицията, а без амбиция много малко съществени неща могат да бъдат постигнати.
Лакомията е просто да ядеш повече, отколкото ти е необходимо за да оцелееш. Когато преядеш до степен напълняване, един друг грях — гордост, ще те мотивира да си възвърнеш добрата форма, която ще ти възстанови самоуважението.
Всеки, който си купува дреха с цел по-различна от тази да покрие тялото си и да го предпази от стихиите, е съгрешил с гордост.
Сатанистите често се натъкват на подигравчии, които твърдят, че нямало нужда от етикети. На тези рушители на етикети, трябва да се изтъкне, че едната или многото дрехи, които те самите носят, не са необходими за да им е топло. Няма човек на тази земя, който да е лишен от украса. Сатанистьт изтъква, че всяка украса по тялото на подигравчията показва, че и той също съгрешава с гордост. Независимо от това, колко многословен може да е циникът в интелектуалното си описание на това колко е свободен, той все още носи елементите на гордостта.
Щом ставаш неохотно сутринта, значи съгрешаваш с мързел, а ако се излежаваш в леглото си достатъчно дълго, можеш да откриеш, че извършваш още един грях — сладострастие. И най-слабият порив за сексуално желание е съгрешаване със сладострастие. За да осигури размножението на човешкия род, природата е направила сладострастието втория най-могъщ инстинкт след самосъхранението. Осъзнавайки това Християнската Църква е направила от свободното сношение „първородния грях“. По този начин те са се подсигурили никой да не може да избегне греха. Самото ви състояние на съществуване е в резултат на грях — първородния грях.
Най-силният инстинкт във всяко живо нещо е самосъхранението, което ни води към последния от седемте смъртни грехове — гнева. Не се ли възбужда инстинктът ни за самосъхранение, когато някой ни наврежда и когато ставаме достатъчно гневни, за да се защитим от по-нататъшно нападение? Сатани-стът практикува мотото „Ако някой те удари по едната буза, Размажи му другата!“ Нека няма сметки неразчистени. Бъди като лъв по пътеката — бъди опасен дори при поражение!
След като естествените инстинкти на човека го водят към Фях, значи, всички хора са грешници, а всички грешници отиват в ада. Ако всеки отива в ада, тогава ще срещнете там всичките си приятели. Раят трябва да е населен с някакви доста странни създания, щом всичко за което са живели, е било за да отидат на някакво място, където могат да дрънкат на арфа цяла вечност.