Когато едно паленце достигне до полова зрялост, то става куче, когато ледът се топи, това се нарича вода, когато дванадесетте месеца превалят, ние имаме нов календар с поредна хро-нологически година, когато „магията“ стане научен факт, ние се обръщаме към нея като медицина, астрономия и т.н. Когато едно наименование вече не подхожда на дадено нещо, съвсем логично е то да бъде сменено с ново, което да му подхожда по-добре. Защо тогава да не направим същото и в областта на религията? Защо продължаваме да наричаме една религия със същото име, когато принципите на тази религия вече не отговарят на първоначалната? Или, ако религията проповядва същите неща, които винаги е проповядвала, а нейните последователи не практикуват почти нищо от нейните учения, защо те продължават да се наричат с името, което е дадено на последователите на Тази религия?
Ако не вярвате в това, което вашата религия ви учи, защо продължавате да поддържате вяра, която противоречи на чувствата ви? Не бихте никога гласували за някой или нещо, на който или на което не вярвате, а защо тогава давате духовния си вот на религия, несъвместима с вашите убеждения? Нямате право да се оплаквате от политическата ситуация, за която сте гласували или която сте подкрепяли по някакъв начин — което включва бездействие и безучастно съгласие със съседите, които одобряват ситуацията, просто защото сте твърде лениви или ви е страх да изкажете мнението си. Така е и с религиозните избори. Дори ако не можете да сте агресивно честни относно мнението си, заради неблагоприятни последици от работодатели, обществени лидери и т.н., можете поне да сте честни спрямо себе си. В интимността на собствения ви дом и с близки приятели, вие трябва да подкрепяте религията, която споделя при сърце вашите най-добри интереси.
„Сатанизмът се основава на много здрава философия“, казват еманципираните, „но защо го наричате Сатанизъм? Защо не го наречете нещо като хуманизъм или с име, което подразбира някаква вещерска групировка, нещо по-езотерично, нещо по-малко крещящо?“ За това има повече от една причини. Хуманизмът не е религия. Това е просто начин на живот, без церемония или догма. Сатанизмът притежава както церемония, така и догма. Догмата, както ще бъде обяснено, е необходима.
Сатанизмът се различава значително от всякакви там бело-светли, „бели“ вещерски и магически групи в съвременния свят. Тези високомерни и самодоволни религии заявяват високомерно, че техните членове използват силите на магията само за алтруистични цели. Сатанистите гледат с презрение на „белите“ вещерски групи, защото намират, че алтруизмът е нарушение на принципа на капарирането. Неестествено е да нямаш желание да придобиваш неща за себе си. Сатанизмът представлява форма на контролирана себичност. Това не означава, че никога няма да направите нещо за някой друг. Ако направите нещо за да накарате някой, който ви е мил, да се почувства щастлив, неговото щастие ще ви донесе чувство за удовлетворение.
Сатанизмът препоръчва да се практикува една видоизменена форма на Златното Правило. Нашето тълкувание на това правило е: „Прави на другите това, което и те правят на теб“, защото ако „Правиш на другите, каквото би искал те да правят на теб“, а те на свой ред се отнасят зле към теб, става противоестествено да продължаваш да ги третираш с уважение.
Би трябвало да правите на другите това, което бихте искали те да правят на вас, но ако не отвърнат на вашата любезност, те са заслужили гнева ви.
уважение. Би трябвало да правите на другите това, което бихте искали те да правят на вас, но ако не отвърнат на вашата любезност, те са заслужили гнева ви.
Белите вещерски групи казват, че ако прокълнеш някого, ще ти се върне тройно, защото лошите дела се връщат на този, който ги е извършил или по някакъв начин действат като бумеранг върху причинителя. Това е още един пример за обременената с чувство за вина философия, която се поддържа от тези новоезически, псевдохристиянски групи. Белите вещици искат да задълбаят в магьосничеството, но не могат да се освободят от клеймото лепнато върху него. Затова наричат себе си бели-магьосници и базират 75% от философията си върху изтърканите и банални догми на Християнството. Всеки, който претендира да се интересува от магия или окултизъм поради причини по-различни от придобиване на лична сила, е лицемер от най-лошия вид. Сатанистьт уважава Християнството поне заради последователността му в обременената му с чувство за вина философия, но може само да изпитва презрение към хора, които се опитват да изглеждат освободени от вина като са се присъединили към някоя вещерска група, а после практикуват същата фундаментална философия като тази на Християнството. По общо мнение, бялата магия се използвала само за добронамерени и неегоистични цели, а черната магия, както са ни казвали, се използвала само поради себични или „зли“ причини. Сатанизмът не тегли такава разделителна линия между нещата. Магията си е магия, независимо дали се използва за да помогне или да попречи. Сатанистьт, бидейки магьосник, би трябвало да притежава способността да реши кое е справедливо и тогава да използва силите на магията, за да постигне целите си.