Ако всички участващи страни са зрели хора, които на драго сърце поемат пълна отговорност за действията си и доброволно се включват във всякаква форма на сексуален израз — дори и това да е общоприето табу — тогава няма причина да потискат сексуалните си наклонности.
Ако сте в съзнание за всички последици, предимства и недостатъци и сте сигурни, че няма да причините болка на някой, който не желае и не заслужава да му се причинява болка, тогава няма защо да потискате сексуалните си предпочитания.
Така както няма и двама души, които да са съвсем еднакви в избора си на меню или да имат еднаква способност за консумация на храна, така и сексуалните вкусове и апетити варират от човек до човек. Никой човек или общество няма право да поставя ограничения върху сексуалните стандарти или честотата на сексуалната активност на друг човек. Уместното сексуално поведение може да се преценява само в контекста на всяка индивидуална ситуация. Следователно това, което един човек счита за сексуално коректно и морално, може да бъде възпрепятстващо за друг. Обратното също е вярно — един човек може да притежава голяма сексуална мощ, но ще е неоправдано от негова страна да омаловажава друг, чиято сексуална способност не отговаря на неговата и ще е необмислено от негова страна да се налага на другия — например мъжът, който има ненаситен сексуален апетит, но сексуалните нужди на жена му не съответстват на неговите. Ще бъде нечестно от негова страна да очаква от нея да откликва с ентусиазъм на неговите инициативи — но и тя трябва да покаже същата степен на тактичност. В случаите, когато тя не изпитва голяма страст, би трябвало или да го приеме пасивно, но мило, или да не се оплаква, ако той намери за необходимо да освободи страстта си другаде, което включва и автоеротични практики.
Идеално взаимоотношение е това, в което хората се обичат дълбоко и взаимно и са сексуално съвместими. Все пак, съвършените взаимоотношения са сравнително редки. Важно е Да се изтъкне, че духовната любов и сексуалната любов могат, но не е задължително, да вървят ръка за ръка. Ако има известно количество сексуална съвместимост, често тя е ограничена и някои, но не всички, сексуални желания могат да бъдат осъществявани.
Няма по-голямо сексуално удоволствие от връзката с някой, когото обичате, стига само да си подхождате сексуално.
Ако не си подхождате сексуално обаче, трябва да се подчертае, че липсата на сексуална съвместимост не означава липса на духовна любов. Едната може, както често се случва, да съществува без другата. Фактически, често единият член на двойката прибягва към външна сексуална активност, защото дълбоко обича своя партньор и не иска да му причинява болка или да му се налага. Дълбоката духовна любов се обогатява от сексуалната любов и това определено е необходимата съставка за всяко задоволително взаимоотношение, но заради различните сексуални влечения, външната сексуална активност или мастурбаци-ята понякога доставят необходимото допълнение.
Мастурбацията, която се счита за сексуално табу от мнозина, създава проблем с чувството за вина, който не е лесен за разрешаване. Специално ударение трябва да се постави на този въпрос, тъй като той съставлява изключително важен елемент при много успешни магически дела.
Откакто Юдео-Християнската Библия е описала греха на Онан (Бит. 38:7-10), човек отчита сериозността на „уединения порок“. Макар и съвременните сексолози да обясняват греха на Онан просто като coistos interruptus, вредата вече е била сторена от векове теологическо невярно тълкувание.
Отделно от действителните сексуални престъпления, мастурбацията е един от най-осъдителните сексуални актове. През миналият век са били изписани безброй текстове, описващи ужасните последици от мастурбацията. На практика, почти всички физически или душевни заболявания, били приписвани на злините на мастурбацията. Бледност на лицето, плитко дишане, гузност, хлътнал гръден кош, нервозност, пъпчасване и загуба на апетит, са само някои от многото характерни белези придобити уж, в резултат на мастурбация — пълната физическа и душевна разруха били неизбежни, ако човек не обърнел внимание на предупрежденията в тези ръководства за млади хора. Потресающите описания в такива текстове биха били почти смехотворни, но за нещастие, макар и съвременните сексолози, лекари, писатели и др. да са направили много за премахване на клеймото лепнато на мастурбацията, дълбоко вкорененото чувство за вина в резултат на тъпотиите в тези буквари, е било само частично заличено. Голям процент хора, особено тези над четиридесетте, не могат да приемат емоционално факта, че мастурбацията е естествена и здравословна, дори и ако понастоящем я приемат интелектуално, и на свой ред предават отвращението си, често подсъзнателно, на своите деца.