Има разбира се, хора, които не се чувстват щастливи, ако не се раздават, но много от нас не спадат към тази категория. За нещастие, често ни се налага да правим неща, които не чувстваме истински, че би трябвало да се изискват от нас. Един съвестен човек намира за много трудно да определи коя благотворителност е доброволна, и коя наложена. Той иска да прави това, което е редно и правилно и намира за объркващо да реши точно на кой би трябвало да помогне, и каква степен на помощ би трябвало основателно да се очаква от него.
Всеки човек трябва да реши за себе си какви са задълженията му, съответно към неговите приятели, семейство и общество. Преди да подарява времето и парите си на тези извън своето семейство и близкия си кръг от приятели, той трябва да реши какво може да си позволи, без да лишава най-близките си. Като съобразява тези неща, той не би трябвало да забравя да включи и себе си сред тези, на които най-много държи. Той трябва най-внимателно да прецени обосноваността на искането и самоличността или мотивите на човека, който го отправя към него.
Изключително трудно е човек да се научи да казва „не“, когато цял живот е казвал „да“. Но ако не иска да бъде постоянно използван, той трябва да се научи да казва „не“, щом обстоятелствата го оправдават.
Ако им позволите, психическите вампири постепенно ще проникнат във всекидневния ви живот, докато останете без личен живот, а постоянната ви загриженост за тях ще ви лиши от всяка амбиция.
Психическият вампир винаги си избира човек, който е сравнително доволен и удовлетворен от живота си — човек, който има щастлив брак, който обича работата си и е общо взето, приспособен към света около него — за да се храни от него. Самия факт, че психическият вампир си избира да тормози щастлив човек, показва, че на него му липсват всички неща, които жертвата му притежава — той ще направи всичко възможно, за да предизвика безпокойство и дисхармония между жертвата си и хората, които тя обича.
Затова се пазете от всеки, който изглежда, че няма истински приятели и е без явен интерес към живота (освен към вас). Той обикновено ще ви каже, че е много претенциозен в избора си на приятели или не се сприятелява лесно, заради високия си критерий за приятелство. (За да спечели и поддържа приятелство, човек трябва да е готов да дава от себе си — нещо, на което психическият вампир не е способен.) Но той ще побърза да добави, че вие отговаряте на всяко изискване и наистина сте забележително изключение сред хората — вие сте от малкото достойни за неговото приятелство.
За да не объркате отчаяната любов (която е нещо много себично) с психическия вампиризъм, огромната разлика между двете трябва да се изясни. Единственият начин да определите дали сте вампиризирани, е да прецените какво давате на един човек, в сравнение с това, което той ви дава в замяна.
Понякога може да се раздразните от задълженията, които ви поставя любимия човек, близкия приятел или дори някой работодател. Но преди да ги окачествите като психически вампири, трябва да се запитате „Какво получавам в замяна?“. Ако вашата съпруга или любовник настоява често да им се обаждате, а вие също изисквате от тях обяснение за времето прекарано отделно от вас, трябва да разберете, че това си е взимане — даване. Или ако някой ваш приятел има навика да ви се обажда за помощ в неподходящи моменти, но вие по подобен начин зависите от него, за да дадете предимство на непосредствените ви нужди, трябва да считате това за честна сделка. Ако вашият работодател иска да направите малко повече, отколкото може да се очаква от вас в конкретното ви положение, но обикновено си затваря очите за случайните ви закъснения или ви дава отпуска, когато ви е нужна, безспорно, нямате причина да се оплаквате и не е нужно да се чувствате експлоатирани.
Ако обаче непрестанно ви търсят, и от вас се очаква да правите услуги на някой, който, когато вие се нуждаете от услуга, винаги се случва така, че е „затрупан от задължения“, вие сте вампиризирани.
Много психически вампири ще ви дават материални неща, с явното намерение да ви накарат да им се чувствате задължени в замяна, като по този начин ви обвързват със себе си. Разликата между вашето и тяхното даване е, че вашата отплата трябва да бъде в нематериална форма. Те искат да им се чувствате задължени и биха били много разочаровани или дори възмутени, ако се опитате да им се отплатите с материални неща. Всъщност вие сте им „продали душата си“ и те постоянно ще ви напомнят за дълга ви към тях, като не ви казват нищо.