От чисто Сатанинска позиция, единственият начин за справяне с психически вампири е да се направите на „луд“ и да действате така, сякаш те наистина са алтруисти и действително не очакват нищо в замяна. Дайте им един урок като вземете благосклонно това което ви дават, като им благодарите достатъчно шумно, така че всички да чуят и си тръгнете! По този начин, вие излизате победителя. Какво могат да кажат те? И когато от вас неизбежно бъде очаквано да им се отплатите за „великодушието“ (това е трудната част!), кажете НЕ, но отново благосклонно. Като усетят, че хватката им не успява, могат да се случат две неща. Първо, ще се престорят на „съкрушени“ като се надяват старото ви чувство на дълг и симпатия да се възвърнат, а когато (и ако) това не стане, те ще разкрият истинския си характер и ще станат гневни и отмъстителни.
Щом сте ги довели до тази фаза, сега може ВИЕ да играете ролята на ощетената страна. В края на краищата, не сте направили нищо лошо — просто се е случило да сте „затрупани от задължения“, когато те имат нужда от вас и след като нищо не се е очаквало в замяна за подаръците им, не би трябвало да остават с лоши чувства.
В повечето случаи, психическият вампир ще е разбрал, че методите му са били разкрити и повече не ще настоява. Той няма да продължава да си губи времето с вас, а ще се придвижи към следващата си нищо неподозирани жертва.
Понякога обаче, психическият вампир не ще отпусне хватката си толкова лесно и ще направи всичко възможно да ви изтормози. Те разполагат с много време и когато са отхвърлени, могат да пренебрегнат всичко останало (малкото, което изобщо имат), за да посветят всяка своя минута за планиране на отмъщението, за което се считат оправдани. Поради тази причина, най-добре е преди всичко да избягвате взимане — даване с такъв вид хора. Отначало техните хвалебствия и зависимост от вас може много да ви поласкаят, а материалните им подаръци може да са много привлекателни, но в края на краищата ще се окаже, че вие правите за тях много повече.
Не си губете времето с хора, които в крайна сметка ви погубват, а вместо това се съсредоточете върху тези, които могат да оценят вашата отговорност към тях и по същия начин ще бъдат отговорни към вас.
А ако сте психически вампир — внимавайте! Пазете се от Сатанистите — те винаги са готови и изпълнени с желание да забият с наслада пословичния кол в сърцето ви!
УДОВЛЕТВОРЯВАНЕ … А НЕ ПРИНУДА
Най-високото ниво на човешкото развитие
е осъзнаването на плътта!
Сатанизмът насърчава последователите си да удовлетворяват естествените си желания. Само по този начин можете да сте напълно удовлетворена личност без фрустрации, които може да навредят на вас и на другите около вас. Следователно, най-простото описание на Сатанинската вяра е:
УДОВЛЕТВОРЯВАНЕ ВМЕСТО ВЪЗДЪРЖАНЕ
Хората често объркват принудата с удовлетворяването, но помежду им има огромна разлика. Принуждението никога не възниква от удовлетворяване, а от неспособност за удовлетворяване. Превръщането на нещо в табу служи само за засилване на желанието. Всеки обича да прави неща, които са му казали да не прави. „Забранените плодове са най-сладките“.
Уебстъровият Енциклопедичен Речник дефинира удовлетворяването по следния начин: „да се отдадеш на нещо; да не се въздържаш или противопоставяш; да дадеш свободен ход на нещо; задоволяване чрез угаждане; да се поддадеш на нещо“. Определението за принуда в речника е: „актът на принуждаване или заставяне чрез сила, физическа или морална; ограничаване на волята (принудително, задължително)“. С други думи, удовлетворяването подразбира избор, докато принудата означава липса на избор.
Когато на човек му липсва подходяща свобода за желанията, те бързо се натрупват и се превръщат в принуждение. Ако всеки разполагаше със специално време и място, за да може периодично да удовлетворява личните си желания, без да се страхува от притеснение или упрек, хората биха били достатъчно облекчени да водят невъзпрепятстван живот във всекидневния свят. Те биха били свободни да се потопят стремително във всяко начинание, което биха могли да си изберат, вместо половинчато да изпълняват задълженията си с осуетени творчески пориви и отречени естествени желания. В повечето случаи това би могло да се осъществи, но винаги ще има такива, които работят по-добре под натиск.