„Трябва да приемем факта, че човек е недоволен от това, че постоянно бива потискан, но трябвала направим всичко, което можем, за да смекчим греховните му желания, за да не се развилнеят през тази нова епоха“, отговарят религионистите от пътя на дясната ръка запитани от Сатаниста. „Защо продължавате да считате тези желания за срамни, и че нещо трябва да бъде потискано, щом сега признавате, че това са естествени неща?“, отвръща Сатанистът. Дали пък белосветлите религионисти не си падат малко „кисело грозде“ спрямо факта, че не са се сетили преди Сатаниста за религия, която е по-приятна за следване, и ако истината се узнае, дали не биха искали да имат малко повече удоволствия в живота, но поради страх от загуба на престиж да не могат да си го признаят? Дали пък също не са наплашени хора, които щом научат за Сатанизма ще си кажат: „Това е за мен — защо да продължавам с религия, която ме осъжда за всичко, което правя, макар и в него да няма нищо лошо?“ На Сатаниста му се струва, че е повече от вероятно да бъде така.
Несъмнено има множество доказателства, че религиите от миналото с всеки изминал ден се освобождават все повече и повече от нелепите си ограничения. Дори и така да е, когато цяла една религия се основава върху въздържане вместо върху удовлетворяване (както би трябвало да е), от нея би останало съвсем малко, щом й се направи подобрение, за да отговаря тя на текущите нужди на човека. И така, защо си губите времето „за умрял кон овес да купувате“?
Паролата на Сатанизма е УДОВЛЕТВОРЯВАНЕ, а не „въздържане“… НО — това не означава „принуда“.
ВЪРХУ ИЗБОРА НА ЧОВЕШКО ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ
Предполагаемата цел при извършване на ритуално жертвоприношение е да се внесе енергията, осигурена от прясната кръв на токущо убитата жертва в атмосферата на магическата работа, чрез което се засилват шансовете за успех на магьосника.
„Белият“ магьосник приема за дадено, че след като кръвта представлява жизнената сила, няма по-добър начин за умилостивяване на боговете или демоните, от това да им се дари подходящо количество от нея. Съчетайте тази обосновка с факта, че едно умиращо същество изразходва свръхизобилие от адреналин и други биохимични енергии и ще получите комбинация, която изглежда непобедима.
„Белият“ магьосник, съзнавайки последствията, до които води убиването на човешко същество, естествено използва птици, или други „низши“ същества в своите церемонии. Изглежда, че тези набожни негодници не изпитват вина при отнемането на нечовешки живот, като го противопоставят на човешкия.
Истината е, че ако „магьосникът“ е достоен за прозвището си, той ще бъде достатъчно безскрупулен да освободи необходимата сила от собственото си тяло, а не от една неохотна и незаслужаваща жертва!
Противно на всички съществуващи магически теории, освобождаването на тази сила НЕ се предизвиква от действителното проливане на кръв, а от предсмъртната агония на живото същество! Това освобождаване на биоелектрическа енергия е съвсем същото, което се случва при всяко дълбоко усилване на емоциите, такива като: сексуален оргазъм, сляпа ярост, смъртен ужас, поглъщаща скръб и т.н. От тези емоции най-лесни за постигане по собствена воля са сексуалният оргазъм и гневът, като на трето място идва скръбта. Като не забравяме, че двете най-достъпни от тези три (сексуалният оргазъм и гневът) са запечатани от религионистите в човешкото подсъзнание като греховни, не е много чудно, защо са избягвани от „белия“ магьосник, който мъкне най-големия воденичен камък — този на чувството за вина.
Произтичащата от задръжки тъпашка нелепост на нуждата да убиеш невинно живо същество в кулминацията на един ритуал, както се е практикувало от някогашните вещери, очевидно представлявала тяхната „по-малка злина“, когато се налагало освобождаване на енергия. Тези жалки глупаци с угризения на съвестта, които наричали себе си вещици и вещери, по-скоро биха отсекли главата на коза или кокошка в опита си да впрегнат предсмъртната им агония, отколкото да имат богохулната смелост да мастурбират пред погледа на самия Йехова, за когото твърдели, че го отричат. Единственият начин, по който тези мистични страхливци могат ритуално да се разтоварват, е по-скоро посредством агонията на нечия смърт (в действителност, тяхната собствена чрез заместител), отколкото чрез силата на удовлетворяването, което поражда живот! Тези по пътя на бялата светлина са всъщност бездушните и мъртвите! Не е чудно защо тези хихикащи брадавици на „мистичната мъдрост“ трябва да стоят в защитни кръгове и да възпрепятстват „злите“ сили, за да се „подсигурят“ откъм атака — ЕДИН ХУБАВ ОРГАЗЪМ ВЕРОЯТНО БИ ГИ УБИЛ!