Бесните кучета ги унищожават, а те се нуждаят от много повече помощ, отколкото човекът, който разпенва устата си, когато намери за добре, щом ирационалното поведение се приема като нормално! Лесно е да се каже „Какво от това? Тези хора са неустойчиви, така че не могат да ми навредят“. Но фактът си остава — при дадена възможност, те биха ви унищожили.
Следователно вие имате всякакво право да ги унищожавате (символично) и ако проклятието ви предизвика тяхното действително унищожение, ликувайте, че сте били инструмент при отьрваването на света от една напаст! Ако успехът или щастието ви смущава някого — вие не му дължите нищо! Той е създаден, за да бъде смачкан! АКО ХОРАТА МОЖЕХА ДА ПОЕМАТ ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ СОБСТВЕНИТЕ СИ ДЕЙСТВИЯ, ТЕ БИХА МИСЛИЛИ ДВА ПЪТИ ПРЕДИ ДА ДЕЙСТВАТ!
ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА ЧРЕЗ ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ЕГОТО
Човек съзнава, че някой ден ще умре. Другите животни знаят, че ще умрат, когато смъртта им наближава, но животното усеща, че си отива от този свят, едва когато смъртта му е сигурна. И дори тогава то не знае какво точно става при умирането. Често се изтъква, че животните приемат смъртта благосклонно, без страх или съпротивление. Това е красива представа, но е вярна само в случаите, когато смъртта за животното е неизбежна.
Когато едно животно е болно или ранено, то ще се бори за живота си с всяка капчица сила, която му е останала. Ако човек не беше толкова „високо развит“, тази непоклатима воля за живот би дала и на него борбения дух, от който се нуждае, за да остане жив.
Добре известен факт е, че много хора умират, просто защото се предават и повече не ги е грижа. Това е разбираемо, когато човек е много болен, без явен шанс за оздравяване. Но не винаги е така. Човек е станал ленив. Той се е научил да намира лесния изход. Дори самоубийството е станало по-малко отблъскващо, отколкото редица други грехове. Религията е изцяло виновна за това.
В повечето религии смъртта се рекламира като голямо духовно пробуждане — това, за което човек се подготвя през целия си живот. Тази представа е много привлекателна за някой, който не е имал задоволителен живот, но за тези които са преживели всички радости, които животът може да предложи, има голям ужас, свързан с умирането. И така би трябвало да е. Страстта за живот е това, което ще позволи на жизнения човек да продължи да живее и след неизбежната смърт на неговата плътска обвивка. Историята показва, че хората които са отдавали живота си в името на някакъв идеал, са били обожествявани заради тяхното мъченичество. Религиозните и политическите лидери са били много умели в изготвянето на своите планове. Издигайки мъченика като блестящ пример за неговите последователи, те елиминират реакцията на здравия разум, че преднамереното самоунищожение противоречи на всяка животинска логика. За Сатаниста мъченичеството и безличният героизъм не са свързани с честта, а с глупостта. Това, разбира се, не важи за ситуации, в които се касае сигурността на любимия човек. Но да отдадеш собствения си живот за нещо толкова безлично като политически или религиозен спор, е най-крайният мазохизъм.
Животът е единственото голямо удовлетворяване — смъртта е единственото голямо въздържане. За човек, който е удовлетворен от земното си съществуване, животът е като парти, а никой не обича да си тръгва от едно хубаво парти. Поради същата причина, ако човек прекарва добре тук на земята, той няма да отдаде така охотно живота си, заради обещанието за някакъв задгробен живот, за който не знае нищо. Източните мистични вероучения учат хората да се дисциплинират срещу всякаква съзнателна воля за успех, за да могат да се разтворят във „Вселенското Космическо Съзнание“ — само и само, за да се избегне Доброто здравословно самоудовлетворение или честната гордост в земната реализация!
Интересно е да се отбележи, че в областите, в които процъфтява този вид вероучение, материалните блага не са лесно постижими. Поради тази причина господстващото религиозно вероучение трябва да е такова, което хвали последователите си за това, че се отричат от материалните неща и че избягват използването на определения, което придава някаква значимост на материалните блага. По този начин хората могат да бъдат укротявани, за да приемат жребия си, без значение колко малък може да е той.
Сатанизмът използва много етикети. Ако нямаше наименования, малцина от нас биха разбрали нещо в живота, още по-малко биха му придали някакво значение — а значението изисква разпознаване, нещо което всеки желае, особено източният мистик, който се опитва да докаже на всеки колко дълго може да медитира и колко много може да издържи на лишения и болка в сравнение с ближния си.