ЧЕРНАТА МЕСА
Нищо не се е свързвало толкова много със Сатанизма, колкото Черната меса. Да кажем, че най-богохулната от всички религиозни церемонии не е нищо повече от една литературна измислица, е твърдение, което определено изисква смекчаване, но нищо не би могло да е по-вярно.
Популярната представа за Черната меса е такава: разпопен поп стои пред олтар, състоящ се от гола жена, разкрачена и с фрапантно разтворена вагина, сграбчила във всяка от разперените си ръце по една черна свещ, направена от лойта на некръстени бебета, а бокал с урина от проститутка (или кръв) е положен върху корема й. Над олтара виси обърнат кръст и триъгълни нафори от мухлясал хляб или гнила ряпа биват методично благославяни от свещеника, който благоговейно ги вмъква — измъква от вагината на олтара — дама. После, както са ни казвали, следвала инвокация на Сатаната и различни демони посредством редица молитви и псалми, напявани наобратно или изпъстрени със сквернословия… Като всичко това се изпълнявало в очертанията на „защитна“ пентаграма, начертана върху пода. Ако Дяволът се появявал, той неизменно заемал формата на страстен мъж, с глава на черен козел върху раменете. После следвало едно разнообразие от бичуване, горене на Молитвеника, орална стимулация на вагината, орална стимулация на пениса и обичайното целуване на задните части — всичко това на фона на гротескно рецитиране на светата Библия и звучно храчене върху кръста! И ако можело да се заколи някое бебе по време на ритуала — още по-добре, защото както всеки знае, това е любимият спорт на Сатаниста!
Ако всичко това звучи отблъскващо, тогава не е трудно да се разбере защо слуховете за Черната меса успяват да задържат вярващите в църквата. Никой „благочестив“ човек не би могъл да не вземе страната на инквизиторите, когато му се разказва за тези богохулства. Пропагандаторите на църквата са си вършели добре работата, уведомявайки по едно или друго време публиката за ересите и отвратителните действия на Езичниците, Катарите, Богомилите, Тамплиерите и др., които заради техните дуалистични философии и понякога — Сатанинска логика трябвало да бъдат унищожени.
Разказите за некръстени бебета, откраднати от Сатанистите за употреба в месата, не само че били ефикасни мерки на пропагандата, но осигурявали също и постоянен извор на доходи за Църквата под формата на такси за кръщенета. Никоя християнска майка, слушайки за тези диаболични похищения на деца, не би отказала детето й да бъде кръстено, както трябва, и колкото е възможно по-скоро.
Друга страна на човешката природа става очевидна от факта, че писателят или художникът с похотливи мисли можел да упражнява най-скверните си наклонности, обрисувайки дейността на еретиците. Цензорът, който преглежда всяка порнография, за да знае какво да предупреди другите, е съвременният еквивалент на средновековния летописец на скверните дела на Сатанистите (и разбира се, съвременните му журналистически съответствия). Считало се, че най-пълната порнографска библиотека в света е собственост на Ватикана!
В целуването на Дявола по задника по време на традиционната черна меса може лесно да се разпознае предвестника на съвременния термин за човек, който апелирайки към нечие чуждо его, извлича материална облага от него. Тъй като всички сатанински церемонии били изпълнявани за съвсем реални или материални цели, oscularum infame (сквернага целувка) се считала за символична потребност по-скоро за земен, отколкото за духовен успех.
Общоприето мнение е, че Сатанинската церемония или служба винаги се нарича Черна меса. Черната меса не е магическата церемония, която се практикува от Сатанистите. Сатанистът би използвал Черната меса само като форма на психодрама. Освен това, изпълнителите на една Черна меса не са по необходимост Сатанисти. Черната меса е по същество пародия на богослужението на Римската Католическа Църква, но може да се използва свободно като сатира срещу всякаква религиозна церемония.
За Сатаниста Черната меса, с нейното изопачаване на ортодоксалните обреди, не е нищо повече от излишно повторение. Богослуженията на всички установени религии са в действителност пародии на древни ритуали, изпълнявани от поклонниците на Земята и плътта. В опитите си да лишат от сексуалност и човещина езическите вярвания, по-късните привърженици на духовната вяра варосали истинските значения на Ритуалите, замествайки ги със скучни евфемизми, които сега се считат за „истинска литургия“. Дори ако Сатанистьт прекарвате всяка нощ в изпълняване на Черна меса, той пак не би извършвал по-голяма пародия от благочестивия посетител на Църквата, който несъзнателно участва в собствената си „Черна Меса“ — неговата гавра с прямите и емоционално здравословни Ритуали на езическата античност.