ТРИТЕ ВИДА САТАНИНСКИ РИТУАЛ
Има три вида церемонии, включени в практиката на Сатанинската магия. Всяка от тях съответства на една основна човешка емоция. Първата от тях ще наречем сексуален ритуал.
Сексуален ритуал е това, което обикновено се знае като любовна магия или заклинание. Целта на изпълняването на такъв ритуал е да създаде желание от страна на човека, когото желаете, или да призове сексуален партньор, който да изпълни желанията ви. Ако нямате предвид специфична личност или тип човек, който да ви мотивира достатъчно силно, така че да предизвика директно сексуално усещане, което кулминира в оргазъм, няма да постигнете успех при извършването на такава работа. Причината за това е, че дори и ритуалът да е бил успешен по случайност, за какво би послужил той, ако не можете да се възползвате от евентуалната си благоприятна възможност, поради липса на стимул или желание? Лесно е да се обърка омагьосването с неясните ви мотивации като направите заклинание за изпълняване на сексуалните си желания.
Омагьосването за самовъзвеличаване, когато е съпроводено от церемониална магия, спада към категорията или на ритуала за съчувствие или на ритуала за унищожение, или вероятно и към двата едновременно. Ако искате или се нуждаете от нещо толкова болезнено, че сте печални или страдате много без него и можете да го постигнете без да навреждате на някой друг, тогава това би съставило един ритуал за съчувствие и за увеличаване на силата ви. Ако искате да омагьосате или да вкарате в клопка някоя заслужила жертва за свои собствени цели, можете да използвате ритуала за унищожение. Тези формули трябва да се съблюдават, защото прилагането на неподходящия вид ритуал към желания резултат може да доведе до неприятност от усложнено естество.
Добър пример за това е момичето, което се оказва тормозено от неумолим ухажор. Ако тя не го е окуражавала, тогава би трябвало да го третира като психичен вампир, какъвто е, и да го остави да играе мазохистичната си роля. Ако, обаче, тя го е омагьосала лекомислено като го е насърчавала по всякакъв начин и после се оказва постоянен обект на сексуално желание, тя няма кой друг да обвинява освен себе си. Такива упражнения са само егопоощрения, породени от втълпяване на егоотрицание, което прави необходими тези малки омагьосвания. Сатанистката има достатъчно егосила, за да използва омагьосването за свое собствено сексуално удовлетворение или да постигне власт или успех от конкретно естество.
Вторият вид ритуал е от естеството на съчувствието. Ритуалът на съчувствието или сантименталността се изпълнява с цел да помогнете на другите или на себе си. Здраве, семейно щастие, бизнес дейност, материален успех и научно умение са само няколко от ситуациите, за които може да се приложи ритуала на съчувствието. Може да се каже, че този вид церемония спада към областта на истинската благотворителност, като се има предвид, че „благотворителността започва от вкъщи“.
Третата мотивираща сила е тази на унищожението. Това е церемония, която се използва при гняв, раздразнение, пренебрежение, презрение или просто — откровена омраза. Това е известно като кьлнене, проклятие или унищожаващ фактор.
Една от най-големите заблуди относно практиката на ритуалната магия е представата, че човек трябва да вярва в силите на магията, за да може да бъде наранен или унищожен от тях. Нищо не би могло да бъде по-далеч от истината, тъй като най-уязвимите жертви винаги са били най-големите подигравчии. Причината за това е ужасяващо проста. Първата работа на не-цивилизования дивак, когато се почувства прокълнат от врага си, е да тича при най-близкия вещер-лечител или шаман. Заплахата и присъствието на вредата е осъзната и вярата в силата на проклятието е толкова силна, че той ще вземе всякакви предпазни мерки. По такъв начин, чрез прилагането на симпатична магия, той ще противодейства на всяка вреда насочена срещу него. Този човек гледа къде стъпва и не поема рискове.
От друга страна, „просветеният“ човек, който не дава и пукната пара за такова „суеверие“, захвърля инстинктивния си страх от проклятието в своето подсъзнание като го подхранва докато го превърне в осезаемо разрушителна сила, която още нараства с всяка следваща беда. Разбира се, при всяка нова беда невярващият автоматично ще отрича всякаква връзка с проклятието, особено пред себе си. Това категорично и съзнателно отричане на потенциала на проклятието е същинският компонент на неговия успех, чрез предизвикване на ситуации, които клонят към нещастен случай. В много случаи жертвата ще отрича всякакво магическо значение на своята участ, дори до последния си дъх, макар и магьосникът да е напълно удоволетворен, щом желаните от него резултати се осъществяват. Трябва да се помни, че въобще не е важно дали някой придава някакво значение на вашата работа или не, щом резултатите от нея са в съгласие с волята ви. Свръхлогичният винаги ще обяснява връзката на магическия ритуал с крайния резултат като „съвпадение“.