5. Стадно чувство — това е очевиден грях от Сатанинска гл.т. Нормално е да се съгласиш с нечии желания, щом в крайна сметка това е изгодно за теб. Но само глупаците вървят със стадото, позволявайки на едно безлично същество да ги ръководи. Номерът е мъдро да си избереш учител, вместо да бъдеш заробен от прищявките на тълпата.
6. Липса на перспектива — това също може да причини големи неприятности на един Сатанист. Никога не трябва да губиш поглед за това кой си и какво си, и каква заплаха можеш да бъдеш със самото си съществуване. Ние градим историята точно сега, ден след ден. Винаги поддържай по-широка представа в ума си за историческата и социалната картина. Това е важен ключ, както към Малката, така и към Голямата Магия. Следи закономерностите и нагаждай нещата едно към друго, искайки всичко да си дойде на мястото. Не се влияй от стадните ограничения — знай че работиш на друго ниво, което е съвсем различно от това на останалата част от света.
7. Забравяне на минали общоприетости — внимавай, защото това е един от ключовете към промиването на мозъци, когато карат хората да приемат нещо „ново“ и „различно“, а всъщност то е нещо, което някога е било общоприето, но сега се поднася в нова опаковка. От нас се очаква да изкуфееме на гения на „твореца“ и да забравим оригинала. Това спомага за изграждането на общество от еднодневки в наличност.
8. Противопоказна гордост — първата дума е важна. Гордостта е велико нещо, до момента, в който започнеш да изхвърляш бебето заедно с мръсната вода. Правилото на Сатанизма е: ако нещо работи за теб, чудесно! Щом спре да работи за теб и се озовеш в задънена улица, и единственият изход е да кажеш: „съжалявам, сгреших, бих искал да се погодим“ — направи го.
9. Липса на естетика — това е физическото приложение на Балансиращия фактор. Естетиката има важно значение в Малката Магия и би трябвало да се култивира. Очевидно е, че в повечечто случаи никой не може да изкара някакви пари от класическите стандарти за красота и форма, така че това не се насърчава в едно консумарторско общество, но да имаш „око“ за красивото е съществено важен Сатанински инструмент и трябва да се използва за най-голяма магичечска ефективност. Това не е нещо, което се предполага да бъде приятно — то е, каквото е.
Естетиката е нещо лично и отразява собствената природа, но има универсално приятни и хармонични конфигурации, които не би трябвало да бъдат отричани.
ВМЕСТО ПОСЛЕСЛОВ
САТАНАТА КАТО СЪЩЕСТВО
Патрик Еърийз
Сатаната е индивидуалист. Той нарушава заповедите на Небето, които налагат спазването на определено морално поведение. Той ни вдъхновява с мечти и надежди. Той ни удостоява с горчивина и недоволство, но накрая ни води към по-доброто и по такъв начин служи преди всичко на Доброто. Той е „силата що зло желае, но все добро твори.“
Мнозина от днешните Сатанисти са просто хуманисти, които използват Сатаната като архетип на силата, която е внедрена в подсъзнанието на човека, останка от психологическата му еволюция и изтъкват, че Сатаната е детето на страха и че страхът е присъщ за всички хора. Счита се, че човек като висше същество е изобретил боговете и богините, както му е било угодно съгласно инскинкта си за самосъхранение.
С пораждането на съзнанието в ума идва и знанието, че и другите притежават ум. Човек е способен да размишлява и разсъждава за състоянията на ума и при другите хора, защото разпознава тези състояния в себе си. С развитието на съзнанието на ума си, човек започва да развива една постоянно нарастваща степен на Интелект и следователно придава най-голяма важност на тази част от своята природа. Някои почитат интелекта като Бог, пренебрегвайки неговите ограничения, които други мислители изтъкват. Такива хора са склонни да заключават, че щом човешкият интелект (в настоящия си стадий на развитие) докладва, че такова и такова нещо трябва или не може да съществува, то въпросът е решен окончателно. Те пренебрегват факта, че човешкият интелект в настоящия си стадий на развитие може да е способен да обръща внимание само на една малка част от Вселенския факт и че може да има области и области на Реалността и Действителността, които са толкова отдалечени от неговия опит, че не би могъл и да мечтае за тях.
Тези, които вярват в Сатаната като същество, осъзнават липсващите преди това фактори, които сега навлизат в мисленето им. „Аз“-ът и Его-съзнанието отстъпват място на едно Са-танинско съзнание, което се появява при мнозина като едно изгряващо познание — светлината просто се издига зад хълмовете. При други то е дошло постепенно и бавно, но цялостно и сега те живят в пълната светлина на съзнанието. При трети то е дошло като проблясък или видение — като гръм от ясно небе, заслепявайки ги отначало, но превръщайки ги в променени мъже и жени, притежаващи нещо, което не може да бъде разбрано или описано от тези, които не са го преживели. В една от формите си този последен стадий се нарича „Илюминация“.