При специални случаи, такива като кръщенета, венчавки и погребения в името на Дявола, отразяването им от пресата, макар и не търсено, бе феноменално. През 1967 година вестниците, които бяха изпратили репортери да пишат за Църквата на Сатаната се бяха разпространили от Сан Франциско през Тихия океан до Токио и през Атлантика до Париж. Една снимка на гола жена, наполовина наметната с леопардова кожа, служеща за олтар на Сатаната в скроена от Ла Вей венчална церемония, се предаваше от главните телеграфни агенции на всички всекидневници и навсякъде — появи се и на първата страница на такива крепости на медията като Лос Анджелиския „Таймс“. В резултат на тази публичност леговищата (grottos — съответствията на Ла Вей за ковъни — вещерските сборища), клоновете на Църквата на Сатаната, се разпространиха по целия свят, като доказаха едно от главните послания на Ла Вей: „Дяволът е жив и се радва на голяма известност, сред адски много хора“.
Разбира се, Ла Вей изтъкваше на всеки, който би го чул, че Дяволът за него и последователите му не е шаблонният тип с червено трико, рога, опашка и вила, а по-скоро тъмните сили в природата, които човек едва сега започва да долавя. Как самият Ла Вей съчетаваше това обяснение със собствената си външност, загърнат в черен плащ с качулка с рога? Той отговаряше: „Хората се нуждаят от ритуал, със символи като тези, които виждате в бейзболните игри, или църковните служби, или войните, като средство за изразходване на емоциите, от които не могат да се освободят или дори да разберат по свой собствен начин“. Въпреки всичко това, самият Ла Вей скоро се измори от тези игри.
Имаше и временни неудачи. Първо, някои съседи на Ла Вей започнаха да се оплакват заради възрастния лъв, който той държеше като домашно животно и накрая голямата котка бе подарена на местния зоопарк. След това една от неговите най-предани вещици, Джейн Менсфийлд, умря от проклятието, което той бе стоварил върху нейния ухажор, адвоката Сам Броуди, поради редица причини, които съм обяснил в „The Devil’s Avenger“ — Ла Вей настойчиво я беше предупреждавал за Броуди и се почувства депресиран от смъртта й. Това бе втората трагична смърт на холивудска секс-звезда през шейсетте, с която той бе тясно свързан. Другата бе Мерилин Монро, любовница на Ла Вей за кратък, но критичен период през 1948 година, когато той напуска карнавала и започва да свири на орган за стриптийзьорки в района на Лос Анжелис.
Освен всичко това, Ла Вей се беше изморил да организира забавления и пречиствания за членовете на своята Църква. Той бе влязъл в контакт с последните живи останки от окултните братства на предвоенна Европа и усърдно усвояваше техните философии и тайни ритуали, останали от пред-Хитлеровата ера. Нуждаеше се от време за изследване, писане и разработване на нови принципи. Той отдавна експериментираше с принципите на геометричните пространствени концепции и намираше приложението им в това, което определяше като „Законът на Трапецоида“ (Ла Вей се надсмива на настоящите маниаци, които „се мъчат с погрешния вид пирамиди“). Той ставаше все по-широко търсен като говорител, гост на радио и телевизионни предавания и продукции или многократно, като технически съветник на телевизионни постановчици и кинорежисьори, работещи по сатанински разкази на ужаса. Понякога той бе също и актьор, както социологът Клинтън Р. Сандърс подчертава: „… никой окултист не е имал такова директно въздействие върху стереотипното кинематографично представяне на сатанизма като Антон Шандор Ла Вей. Ритуалът и езотеричната символика са съществени елементи в Църквата на Ла Вей и филмите, в които той има пръст, съдържат подробни представяния на сатанински ритуали и са изпълнени с традиционна окултна символика. Наблягането върху ритуала в Църквата на Сатаната е предназначено да фокусира емоционалните сили във всеки индивид. По същия начин пищната ритуалност, която е съществена за филмите на Ла Вей, може основателно да се счита за механизъм, който включва и фокусира емоционалното преживяване на кино-публиката“.
Накрая Ла Вей решава да посвети ритуали и други организирани дейности на леговищата на Църквата на Сатаната по света и се отдава на писане, лектории, преподаване — и също така на семейството си: на жена си Даяна, красивата блондинка, която служи като Върховна Жрица на Църквата, на дъщеря си Карла, с гарваново черните коси, понастоящем в ранните си двадесет, специалист по криминология като баща си някога, прекарваща голяма част от времето си като изнася лекции върху Сатанизма в много университети в страната, и накрая на Зийна, запомнена от хората, които са виждали прочутата й снимка като мъничко детенце по време на кръщенето си в Сатанинската Църква, а сега великолепна тийнейджърка, привличаща нарастваща глутница от вълци — човешка мъжка разновидност.