В Сатанинската Библия Антон Ла Вей е обяснил философията на Сатанизма по-задълбочено от всеки от своите предшественици в Царството на Мрака, описвайки подробно новаторските ритуали и декорации, които той бе изобретил, за да създаде Църква за реалисти. От първото издание стана ясно, че много хора искат да прочетат тази книга, за да се научат как да създадат Сатанински групировки и да ритуализират черна магия. Сатанинската Библия и „The Satanic Rituals“, са единствените книги, които демонстрират по един автентичен и истински свързан с традициите начин, как може да се направи всичко това. Имало е много имитатори, които никога не са посочвали извора си, и то с основание, защото при сравнение с пионерското творчество на Ла Вей, тяхната плагиатщина, дребнавост и повърхностност повече не могат да намерят пазар.
Доказателството е ясно за всеки, който желае да види архива: Антон Ла Вей извади Сатаната от килера и Църквата на Сатаната е първоизворът на съвременния Сатанизъм. Тази книга обобщава посланието и не само го предава, но и продължава да бъде еднакво предизвикателство и вдъхновение, толкова своевременно днес, колкото и тогава, когато бе написана.
Сан Франциско,
25 декември 1976 (XI Anno Satanast)
ВСТЪПЛЕНИЕ
Тази книга бе написана, защото с много малки изключения, всеки трактат и книга, всеки „таен“ гримоар, всички „велики дела“ на тема магия, не са нищо повече от лицемерно-набожна измама — обременени с чувство за вина брътвежи и езотерични безсмислици от хроникьори на магическия фолклор, неспособни или нежелаещи да представят обективно становище по темата. Писател след писател, в усилията си да изложат принципите на „бялата“ и „черната“ магия, са успели вместо това, само така лошо да замъглят въпроса, че евентуалният изследовател на чародейството се оказва в положение на глупаво тикащ дъсчица за писане по дъската Уиджа, застанал в пентаграма, в очакване някой демон да се представи, вяло хвърлящ Ий Дзин стебла от бял равнец, подобни на много баяти солети, разбъркващ картончета, за да предскаже бъдеще — загубило всякакво значение, посещаващ семинари гарантиращи потискането на егото му — докато прави същото за портфейла си — и общо взето, ставайки пълен глупак в очите на тези, които знаят!
Истинският маг знае, че окултните лавици изобилстват от трошливи мощи на изплашени умове и стерилни тела, метафизически журнали на самоизмамата и страдащи от запек правилници на Източния мистицизъм. Прекалено дълго по темата за Сатанинската магия и философия се е писало от разярени журналисти от пътя на дясната ръка.
Старата литература е вторичен продукт на мозъци, гноящи зт страх и пораженство, писали без да знаят, в помощ на тези, които действително управляват земята и които се смеят гръмогласно от Адските си престоли.
Пламъците на Ада стават все по-ярки от подпалките, които доставят тези томове с побеляла дезинформация и лъжепро-рочества.
Тук ще намерите и истина и фантазия. Всяка една от тях е необходима за съществуването на другата, но всяка от тях трябва да се приема за такава, каквато е. Това, което ще видите, не винаги може да ви е приятно, но ще видите.
Това е Сатанинска мисъл от една истинска Сатанинска гледна точка.
Църквата на Сатаната
Сан Франциско, Валпургиева нощ 1968 година
ПРОЛОГ
Цяла епоха боговете от пътя на дясната ръка, се препираха и караха на земята. Всяко от тези божества и съответните им свещеници и служители се опитваха да намерят мъдрост в собствените си лъжи. Колкото и да е продължителен, леднико-вият период на религиозната мисъл разполага с ограничено време в голямата схема на човешкото съществуване. Боговете на заразените с мъдрост са имали своята дълга история и техният златен век е станал реалност. Всеки, със своя „Божествен път“ към рая, е осъдил този на другия като ерес и духовно, прегрешение. Пръстенът на Нибелунгите носи вечно проклятие, но само защото тези, които го търсят, мислят с езика на „доброто“ и „злото“ — като самите те са „добрите“ през цялото време. Боговете на миналото са станали като собствените си дяволи, за да оцелеят. Техните служители неохотно играят дяволската игра, за да напълнят параклисите си и да ипотекират храмовете си. Уви, твърде дълго са се учили да бъдат „праведни“ и могат да бъдат само жалки и некомпетентни дяволи. И така, те си подават ръце в „братско“ единство и в отчаянието си отиват във Валхала за последния си голям вселенски събор. „Мръква се и наближава Залезът на Боговете“. Гарваните на нощта са излетели да повикат Локи, който подпалва Валхала с обгарящия тризъбец на Ада. Мръква се. Заревото на нова светлина се ражда от нощта и Луцифер изгрява отново, за да възвести: „Това е ерата на Сатаната! Сатаната властва над Земята!“ Боговете на нечестивите са мъртви. Това е зората на магията и неосквернената мъдрост. Плътта възтържествува и една голяма Църква ще бьде изградена и осветена в нейно име. Спасението на човека не ще зависи повече от неговото себеотрицание. И ще се узнае, че света на плътта и живота ще бъде най-голямото приготовление за всяко и всички вечни наслаждения!